Снимка: aling_/flickr (CC BY-NC-ND 2.0)
Има миризми, които всички намираме за отблъскващи, но има и такива, към които всеки човек има различна чувствителност – някои от нас могат да ги долавят, докато други – не. Същото се отнася и до това дали ги смятаме за приятни или не.
В ново проучване учени изследвали чувствителността на почти 200 човека към 10 химически субстанции, които се срещат често в храните. След това геномите на участниците в експеримента били подложени на анализ, за да се установи какви са разликите при хора, способни да усещат дадена миризма и тези, които не могат.
Изследователите открили, че за четири от десетте миризми наистина има генетична връзка и разлики в генома предопределят дали можем да ги усетим или не. Те са съответно на малц, ябълка, синьо сирене, и β-ионон – който се среща в големи количества във виолетките.
„Изненадахме се колко миризми имат гени, свързани с тях. Ако това е така и за други миризми, тогава можем да очакваме, че всеки има свой уникален набор от миризми, към които е чувствителен“, заяви Джереми Макри, един от хората, ръководили проучването.
Когато Макри и колегите му сравнили разликите в чувствителността между човешки популации в различни части на света, те не открили никакви следи от регионални вариации. Това означава, че съществува същата вероятност човек в Азия да е способен да усеща една от въпросните миризми, колкото някой в Европа или Африка.
Освен това между миризмите не била открита връзка – способността да усещаме уханието на ябълка не означава, че можем да надушим и останалите.
Учените установили, че гените свързани с тези способности са сред или близо до тези кодиращи рецептори на обонянието. Молекулите на тези рецептори са разположени на повърхността на сензорни нервни клетки в носа. Когато молекулите се свържат с химическа съставка, която се носи из въздуха, клетките пращат импулс към мозъка и това причинява усещането за мирис на дадената субстанция. (Източник: Cell Press)
