Атлантическа сьомга. Снимка: Hans-Petter Fjeld
Генномодифицирана атлантическа сьомга може да се кръстоса с дива пъстърва и по този начин да предаде гените си на полученото хибридно поколение, обявиха канадски учени.
ГМ сьомгата е модифицирана с допълнителни гени, които я карат да расте по-бързо. Създателите й от биотехнологичната компания AquaBounty обаче смятат, че рисковете са пренебрежимо малки, защото рибите са само женски, стерилни са и освен това се отглеждат в резервоари на сушата.
Генномодифицираната сьомга в момента подлежи на проверка от щатските власти и може да се превърне в първото ГМ животно, одобрено за човешка консумация.
В естествената си среда атлантическата сьомга рядко се кръстосва с кафявата пъстърва, като това успешно води до ново поколение. Но учените от Мемориалния университет в Нюфаундленд установили, че в лабораторни условия генномодифицираната риба е способна да прави същото. В проведения експеримент около 40 процента от хибридите били носители на модифицираните гени. Учените открили, че тези млади хибриди се развиват изключително бързо.
„Трансгенните хибриди растяха по-бързо от дивата пъстърва, дивата сьомга и дивия хибрид. ГМ хибридите също така растяха по-бързо от ГМ сьомгата“, казва д-р Дерек Моро от университета.
В изкуствена, симулираща поток, среда в лабораторията хибридите надделявали над ГМ и дивата сьомга, което водело до значително забавяне на развитието на последните.
„Това вероятно е резултат от съревнованието за ограничени хранителни ресурси“, казва д-р Моро.
Според учените изследването хвърля светлина върху екологичните последици от изпускането на генномодифицирана риба в природата. (Източник: БТА)
