Независимо от кой край на света сме, мозъкът ни е предразположен да асоциира по един и същи начин цветове със звуци, твърдят учени от Университета на Калифорния, Бъркли.
Изследователите установили, че цветът, който свързваме с дадена мелодия, зависи от емоцията, а не от културата, към която принадлежим.
В експеримента жизнерадостният концерт за флейта Nо. 1 в сол мажор на Моцарт се асоциирал най-вече с ярко жълто и оранжево, докато неговия Реквием в ре минор – с тъмно синкаво-сиво. Оказало се, че хора и от САЩ и от Мексико свързвали избрани класически композиции за оркестър с едни и същи цветове.
„Резултатите бяха забележително недвусмислени и еднакви между индивиди и култури и ясно насочваха към мощната роля, която играят емоциите за начина, по който мозъкът свързва чуването на музика с виждането на цветове“, казва проф. Стивън Палмър, водещ автор на публикацията.
Около 100 души участвали в експеримента, от които половината живеели в района на Сан Франциско, а другата половина – в Гуадалахара, Мексико. В три експеримента те слушали 18 класически творби от Бах, Моцарт и Брамс с различно темпо и тоналност.
Участниците първо трябвало да изберат 5 от 37 възможни цвята, които според тях най-добре пасват на музиката. Оказало се, че те почти неизменно се спирали на ярки, живи и топли цветове, за по-жизнерадостна музика и тъмни и студени цветове – за тъжните композиции.
Отделно участниците трябвало да оценят творбите, като ги определят по скали в диапазона между весело и тъжно, въздействащо и безлично, живо и бавно, агресивно и спокойно. В два последвали експеримента били проследени и асоциациите между музика и различни лицеви изражение и между израженията и цветовете.
По този начин изследователите затвърдили мнението си, че „общите емоции са в основата на асоциациите музика-цвят“.
„Изненадващо е, но можем с 95-процентна точност да определим колко весели или тъжни ще бъдат цветовете, които избират хората, на базата на това колко весела или тъжна е музиката, която слушат“, казва проф. Палмър. (Източник: БТА)
