Братя Грим - отляво Вилхелм Грим, отдясно - Якоб Грим
За изследването на произхода и развитието във времето на детските приказки е възможно да се използва еволюционен анализ, показа ново проучване.
След публикуването на компилацията от приказки на братя Грим преди 200 години постепенно става видно, че между европейските истории и тези на други народи по целия свят има множество сходства. Така например „Червената шапчица“ е много подобна на приказки в редица африкански и азиатски култури. Но дали въпросните истории имат общ корен и наистина са от сходен тип е трудно да се изследва.
В ново проучване Джамшид Техрани от Университета Дърам в Англия използвал филогенетичен анализ, за да проследи взаимовръзките между приказите. Филогенетиката като метод се прилага за установяването на еволюционни връзки между биологични видове на базата на общи споделени черти. Подходът изглежда много подходящ, защото приказките „еволюират“ постепенно с времето, като към тях се добавят нови елементи, а други се губят при предаването им от поколение в поколение.
„Приказките са чудесна цел за филогенетичен анализ, защото също като биологични видове те еволюират с поколенията и се адаптират към новата среда при разпространението си от район в район“, обяснява Техрани.
Техрани се фокусирал върху „Червената шапчица“ и подобни на нея истории. Анализирани били 72 отделни елемента на сюжета, като типа главен герой (един или много, мъж или жена), типа злодей (вълк, великан, тигър), триковете използвани от злодея за измамване на жертвата (престорен глас, маскировка) и тн.
Оказало се, че африканските приказки не са от типа на „Червената шапчица“, а са по-скоро свързани с приказката „Вълкът и децата“. Източноазиатските истории не спадали към нито един от тези два типа, а вероятно възникнали при комбинирането на елементи от тях.
Според Техрани използваният от него метод дава възможност да се хвърли светлина върху много труден за изследване обект.
„Тъй като приказките основно се предават с устната традиция, е трудно да се изучава развитието им с конвенционалните средства за литературен анализ, защото има много малко исторически текстове. Изследването ми показва как можем да преодолеем тези трудности с подхода, използван от биолозите за попълване на празнотите във фосилната история“, казва Техрани. (Източник: Public Library of Science)
