"Изключващите", които отлъчват други в игра на топка, изпитват по-силно усещане за срам, по-слаба връзка с другите и загуба на автономност. Тези, които са изключени, изпитват повече гняв. Източник: Университет Рочестър
Социалното отлъчване има негативни ефекти върху емоциите както на изключените, така и на изключващите. Това показва изследване, проведено в Университета Рочестър, описвайки емоциите и на двете страни.
„В живота, а и в академичните проучвания, по-често се концентрираме върху проблемите на жертвите на социалната агресия“, казва един от авторите на изследването, Ричард Райън, професор по клинична и социална психология в университета. „С това изследване демонстрираме как когато хората се поддадат на социалния натиск да отлъчат някой друг, повечето от тях плащат персонална цена. Стресът им е различен от този на изключения човек, но не е по-малко интензивен“
Какво предизвиква емоционалният проблем? Изследването показва как спазването на инструкции, свързани с изключването на друг човек води, при повечето хора, до усещане за вина и срам, смесено с намалено чувство за автономност. Същевременно причиняването на „социална болка“ на някой друг кара хората да се чувстват по-малко свързани с останалите. „Ние сме социални животни по душа“, казва Никол Легейт, главния автор на проучването. „Обикновено сме емпатични и избягваме да нараняваме другите, освен ако не се почувстваме заплашени“.
За да улови динамиката на емоциите, изседователите използват Cyberball, онлайн игра, разработена за изследване на социалното облъчване. В играта всеки участник в експеримента хвърля топка с двама други „играчи“. На участнника се казва, че двамата други играчи са контролирани от истински хора на други компютри. Всъщност виртуалните играчи са част от експеримента и действат по предварително програмиран начин (по този начин всеки експеримент е с еднакви условия). Програмираните играчи или играят спортсменски, споделяйки топката поравно, или играят грубо, изключвайки един играч след началото на играта.
152 студента, участващи доброволно в експеримента, са разпределени в различни роли – в единия случай участникът е „инструктиран“ преди и по време на играта да изключи един от виртуалните играчи и да не му хвърля топката. В другия случай самият участник се оказва изключен.
Преди и след играта участниците попълват въпросноци, с които оценяват настроението си, усещането си за автономност, компетентност и свързаност.
За усещането на изключените изследването показва резултати, познати и от други проучвания – да бъдеш отлъчен дори от непознати хора, които не виждаш, води до негативна емоция. „Въпреки, че няма видими наранявания, е демонстрирано, че при човек, който е отлъчен, се активират същите невронни връзки като при физичекса болка“, пояснява Райън. Изключените изпитват повече гняв.
Но и спазването на инструкции за изключване на друг води до негативи, като най-силните ефекти са в намаляването на усещането за автономност и свързаност (разбиране) с другите.
Тези експерименти се основават на класическите експерименти на психолога от Йейлския университет Сенли Милграм, в който се демонстрира как хората са притесняващо желаещи да причиняват болка на други, ако са инструктирани за това от някой с авторитетна роля.
Според авторите би било интересно в бъдеще да се проследят разликите между хора, които се поддават и такива, които не се поддават на натиск да тормозят други. (Източник: Университет Рочестър, снимка на извадка: Ramzi Hashisho)
