Човек подложен на тест с полиграф. Според учените изследването им ще е от значение за съдебната практика. Снимка: David Bethune (CC BY-SA 3.0)
Какви процеси протичат в мозъка, когато целенасочено лъжем и какви след това, когато си припомняме измамата?
Доколко си спомняме лъжата зависи в голяма степен от това как лъжем, показа изследване на учени от Щатския университет на Луизиана.
В проучването били анализирани два вида лъжи – лъжливи описания и лъжливи отрицания. Първият тип са въображаеми описания за нещо което не се е случило, докато при втория се отрича нещо, което е реален факт.
Проучването показало, че лъжливите описания са много по-лесни за помнене. Според проф. Шон Лейн от университета този тип лъжи са много по-достъпни и по-издръжливи от гледна точка на паметта, защото изискват по-голяма когнитивна мощ. При тях лъжците трябва да помнят какво са казали, да следят колко правдоподобно изглеждат, дълбочината на детайлите и дори колко убедително звучат за слушателя. Ако той не „захапва кукичката“, историята трябва да бъде променена, така че да сработи.
Или казано иначе – лъжливите описания изискват работа. Помним ги добре именно заради усилията, необходими за тяхното измисляне.
Когато участниците в експеримента, проведен от проф. Лейн, били накарани да си спомнят собствените си лъжливи описания след 48 часа, те го направили в голяма степен успешно. Не било така обаче с лъжливите отрицания, при които хората се затруднявали с припомнянето.
Според учените изследването им ще е от значение при разпитите в съдебната практика, където подсъдимите се подлагат на серия от бързи въпроси. В тази ситуация има по-голяма вероятност виновният обвиняем да забрави лъжливо отрицание и да си противоречи по даден въпрос на по-късен етап. (Източник: Louisiana State University)
