Пол Олсън на Уелския бряг: при отлив се откриват седиментарни скали, „документиращи” времето, в което тук се е намирало дъното на плитко море, точно преди възхода на динозаврите преди около 200 милиона години. Слоевете се четат като книга. Снимка: Кевин Краик
Изчезването на половината от видовете на планетата, преди около 200 милиона години, е свързано с поредица от гигантски вулканични изригвания. Това е заключението на учени, които са проучили проби от Ню Джърси до Северна Африка.
Изригванията може би са предизвикали толкова резки климатични промени, че животните не са могли да се адаптират. Изчезването им е открило място за доминацията на динозаврите през следващите 135 милиона години, докато и те не измрели при по-късен глобален катаклизъм.
В последните години, много учени са предполагали, че така нареченото Изчезване на края на Триаса е предизвикано от „мега-вулканизъм”, водещ до климатични промени. Но досега не бяха успели да свържат във времето отлаганията от изригванията с данните за биологично изчезване. В това изследване е предоставя най-близката връзка, постигана досега, като се поставя нова прецизна дата за Изчезването на края на Триаса – преди 201,564,000 години.
„Това може да не отговори на всички въпроси за точния механизъм на изчезването. Но получените резултати, демонстриращи времевото съвпадение, са напълно надеждни”, обясни съавторът Пол Олсън, геолог в Земната обсерватория Леймънт-Дохърти в Университета Колумбия.
Новото изследване, което се появи на 21 март в онлайн версията на сп. Science, обединява няколко вече съществуващи групи доказателства и нови техники за датиране на скалите. Всички анализирани базалтови скали са били проби от Централната атлантическа магмена провинция – място, на което преди около 200 милиона години, е започнала серия от изригвания. Тогава цялата земна маса още е била един голям континент. Досегашни изследвания са предполагали връзката между тези изригвания и изчезването, но досега датирането на базалта е било с възможна грешка между 1 и 3 милиона години. С новото изследване грешката се намалява до няколко хиляди години – което, в света на геологията, е колкото премигване.
Фосили на конодонт
Седименти под тези отлагания съдържат полен, спори и други фосили, характерни за Триаса. В по-горните слоеве фосилите изчезват. Между изчезналите същества са риби, подобни на змиорки, наречени конодонти, ранни крокодили, дървесни гущери и много растения с широки листа.
Датирането се засилва от седиментен слой точно преди изчезването, в който се намират доказателства за едно от многото периодични смени на магнитните полюси на Земята. Това събитие, наречено E23r, винаги се открива под границата, което го прави много удобен маркер. (Източник: Институт за науки за земята, Университет Колумбия)
Снимка на извадката: Вулканът Кливлънд, сниман от Международната космическа станция. За по-голяма снимка кликни тук. Източник: NASA
