След 1,75-3,25 милиарда години Слънцето ще изпари всичката вода от повърхността на Земята. Илюстрация: Fsgregs/Wikipedia (CC BY-SA 3.0)
Последните следи от живот на Земята ще изчезнат приблизително след 1,75 до 3,25 милиарда години в резултат на пълното изпаряване на водата от нейната повърхност. Тази оценка от своя страна налага и строги времеви рамки за възможната поява на разумен живот на други планети, сочат резултатите от ново проучване в сп. Astrobiology.
„Изследванията на данните за обитаемостта са полезни, защото ни позволяват да проучим възможността други планети да поддържат живот и да преценим на какъв етап може да е живота в други части на галактиката“, заяви Андрю Рашби от университета на Източна Англия в Норуик, Великобритания.
„Разбира се, еволюцията в голяма степен зависи от случайността, така че това не е сигурно, но ние знаем, че сложни и интелигентни видове като човека не могат да възникнат за няколко милиона години, защото за появата на човека е било необходимо около 75% от времето на съществуване на живот на Земята. Смятаме, че и на други места ситуацията може да е подобна“, обяснява Рашби.
Рашби и неговите колеги са изчислили времето за изчезване на живота на Земята и са оценили шансовете за появата му на седем известни екзопланети (планети около други звезди) в „зоната на живота“ около звездите им чрез компютърен модел. Отчетено е било как се променят свойствата на звездите и излъчваната от тях светлина със стареенето им. Оценена е била и вероятността от възникването на живот на планетите в различни времена.
Моделирането е показало, че Земята ще престане да бъде обитаема някъде в диапазона 1,75-3,25 милиарда години. След този период Слънцето ще загрява толкова силно планетата, че на повърхността й няма да остане течна вода. Според учените хората и другите многоклетъчни живи същества ще изчезнат много по-рано, а към края на периода на Земята ще има само много устойчиви микроорганизми.
Аналогични изчисления за Марс и за екзопланетите са показали, че размерът на централната звезда е главен фактор за живота на тях. Например подобна на Слънцето звезда ще ограничи времето за възможно съществуване на живот на екзопланетата Kepler-22b на 4,3-6,1 милиарда години, а неголямо червено джудже ще направи обитаема суперземята Gliese 581d за 42,4-54,7 милиарда години.
Учените предлагат да се отчитат тези фактори при търсенето на „двойници“ на Земята с помощта на орбитални и наземни телескопи. (Източник: БТА, University of East Anglia)
