Учени показаха, че физиологичните механизми, задействани по време на преживяванията близки до смъртта (ПБС), водят до по-ярки спомени не само от въображаеми събития, но и от истински такива.
Обичайните описания на ПБС включват видения за ярка светлина, преминаване през тунел, усещане за навлизане в друга „реалност“ или напускане на собственото тяло. И макар явлението да е обстойно отразявано и документирано в медиите и за него да съществуват многобройни теории, чисто научното му изследване е изключително трудно, поради хаотичните условия, в които настъпва.
Именно това е накарало учените от Университета на Лиеж и техни колаборатори да предприемат различен подход за изучаване на феномена. Тяхната идея била, че ако спомените от ПБС са просто продукт на въображението, то феноменологичните (т.е. сензорни, емоционални и т.н.) им характеристики би следвало да са по-близки до тези на въображаеми спомени. От друга страна, ако възприятията са имали по-голямо сходство с реални такива, особеностите на спомените също трябвало повече да се припокриват със тези на спомени от истински събития.
Учените сравнили отговорите на въпросник на три групи пациенти, преживели кома, и една група доброволци. Анкетата изследвала феноменологичните характеристики на спомени от ПБС, истински събития и въображаеми такива.
Резултатите били изненадващи. Спомените от ПБС не били сходни с тези от въображаеми събития, а феноменологичните характеристики присъщи на истински събития били по-многобройни в отзивите за преживяванията близки до смъртта отколкото за реални случки.
Според учените е възможно състоянието на ръба на живота да създава изкуствено усещане за това, че перцепциите идват отвън. И тъй като тези възприятия са изключително необичайни и същевременно важни от емоционална и лична гледна точка, спомена за събитието има всички предпоставки да е много детайлен, точен и дълготраен. (Източник: University of Liège)