Сириус А и много по-слабата Сириус B. Новата теория на Хофман и неговите колеги ще помогне да бъде разбран спектъра на белите джуджета. Снимка: NASA/ESA
Химикът Марк Хофман от университета на Северна Дакота, норвежкият учен Триве Хелгакер и колегите им Ерик Телгрен и Кай Ланге идентифицираха химична реакция на молекулярно ниво, която от десетилетия озадачава учените, но никога досега не е била наблюдавана, съобщи Сайънс дейли.
Откритието може да стане причина науката да преразгледа вижданията си за сформирането на химичните съединения. То дава също отговор на въпроса какво се случва с белите джуджета – свръхплътни ядра на звезди.
„Открихме нов вид химична връзка, заяви Хофман, който е известен с пионерските си трудове в областта на теорията за сформирането на химични съединения и свързаните с него компютърни модели. Става въпрос за нов тип свързване, което досега бе непознато на науката.“
“Откритието ни е свързано със спектъра на белите джуджета, който е една от загадките в астрофизиката, поясни Хофман. Белите джуджета имат необичаен спектър, за който се смята, че произлиза от полимеризиран водород и хелий, каквито, разбира се, не се срещат на Земята.“
Най-близкото бяло джудже Sirius B е бледо светещ близнак на най-ярката звезда в нощното небе – Sirius A. Sirius B е с приблизително същите размери като тези на Слънцето, но е с много по-голяма плътност – средната му плътност е 1,7 метрични тона на кубичен сантиметър.
Хофман и колегите му описаха предизвикан от магнитната индукция процес на свързване на материя. Имаше спекулации, че този феномен вероятно съществува, но никой не бе открил доказателства в подкрепа на подобно твърдение, отбеляза ученият.
На Земята дори най-смелите военни експерименти генерират сила на магнитното поле 1000 тесла, но на Sirius B тя е от порядъка на 200 000 – 400 000 тесла. Тази сила на магнитното поле е достатъчна, за да въздейства върху електронните взаимодействия. Толкова големи магнитни полета влияят директно върху начина, по който атомите се свързват, и могат да променят разбиранията ни за химическата реалност на Земята, отбелязаха учените.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Сайънс“. (Източник: БТА)
