Една от причините за липсваща атмосфера на Луната е ниската гравитация – дори малкото частици, отделящи се от спътника ни, не се задържат наоколо лесно.
Всъщност, ако човек се окаже на Луната и не е опакован в тежък астронавтски костюм на първо място би могъл болезнено да усети липсата на атмосфера. Но да кажем, че се изобретят леки костюми и да си представим, че хората вече могат спокойно да се помотаят из някой кратер събота вечер. Едно от най-приятните неща на Луната биха били скоковете, защото гравитацията на Луната е само 17% от тази на Земята.
На Земята един средно-статистически мъж скача около 41-50 cm; една жена – 31-40cm. Става дума за вертикален скок (можете да изпробвате да измерите скока си).
Нека предположим, че скачате около 40 cm – при гравитация като на Луната бихте скочили 40/0.17=235cm! Значи с един съвсем нормален скок бихте могли да скочите цял етаж нагоре! А приземяването ще бъде бавно, отново заради гравитацията. Тоест, ако някой ден отидете на разходка на Луната, може би ще имате чудесната възможност да прекарате голяма част от времето си летейки.
На Марс, като най-популярния кандидат за човешка колонизация към момента, гравитацията е 38% от тази на Земята. В случая скокът ще е: 40/0.38 = 105 cm. Скромно, но пак приятно. Определено в Слънчевата система едно от най-добрите места за скоци си остава Луната.
Ето и табличка с различните планети (Луната не е планета, но е добавена), гравитацията на тях (като процент от земната) и височината, на която ще скочи човек, който на Земята скача до 40cm. На Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун всъщност няма от какво да се отскочи, защото са газови планети без твърда повърхност, но все пак сме направили сметката:
Планета | Гравитация (като процент от земната) | Височина на скока (в сантиметри)* |
Луна | 17 | 235 |
Меркурий | 38 | 105 |
Венера | 86 | 46 |
Марс | 38 | 105 |
Юпитер | 287 | 14 |
Сатурн | 132 | 30 |
Уран | 93 | 43 |
Нептун | 123 | 33 |
*височината, на която човек, скачащ 40cm на Земята, би могъл да скочи на съответната планета