"Почитанемият урангутан" (1871) - карикатура на Чарлз Дарвин, за който се твърди, че е бащата на офис-стола, защото е инсталирал колелца на стола в кабинета си.
Балансирането на поети и изразходвани калории е един от основните принципи, които се препоръчват за постигането на здравословен начин на живот. От гледна точка на термодинамиката това е разбираемо – затова се счита и че полезните ефекти от физическите упражнения се увеличават с енергийната интензивност на тези упражнения – колкото повече калории се изгорят, толкова по-добре.
Но напоследък има все повече доказателства, че времето, което човек прекарва седнал, води до здравен риск само по себе си, независимо от енергийния баланс на организма. Например, демонстрирано е, че времето, в което се гледа телевизия или времето прекарано седнал, са свързани с по-голям риск от диабет тип 2 и по-висока смъртност.
Един от предполаганите механизми, който е демонстриран в различни изследвания е, че прекомерното седене води до неблагоприятни проблеми в нивата на липидите, циркулиращи в тялото, както и в нарушена чувствителност към инсулин (т.е. нарушена рецептивност на тялото към действието на инсулина)
Но какъв е правилният начин да се реши този проблем, когато хората седят все повече? Проф. Савелберг и екипът му от Института за науки за човешкото движение в Маастрихт, Холандия са открили, че отговорът може би не е във високо-енергичните упражнения.
Участниците в експеримента им изпълнявали различни зададени програми за по четири дни. В едната седели по 14 часа на ден (седящ режим). Във втората седели по 13 часа на ден и правели енергични упражнения за 2 час (режим „упражнения”). В третата седели по 7 часа, стоели прави 2 и ходели останалите 4 (режим „физическа активност”). Режимите „упражнение” и „физическа активност” били направени така, че да водят до изгарянето на едно и също количество калории – по този начин, въпреки, че режим с 4 часа ходене е нереалистичен, учените можели да сравнят режимите без оглед на изразходваната енергия.
След четири дни на съответните режими били направени изследвания за чувствителност към инсулин и липиди в кръвната плазма. Целта е била да се види кой от двата режима – „упражнение” или „физическа активност” подобрява показателите спрямо седящия режим. Така се установило, че от гледна точка на чувствителността към инсулин и на нивата на липиди, режимът „упражнение” не води до позитивни промени, а режимът„физическа активност” подобрява показателите.
Заключението е, че един час енергични упражнения не компенсира негативните ефекти на обездвижването върху нивата на инсулин и липиди, ако останалата част от деня е прекарана в седене. По-добър подход е намаляването на обездвижването чрез увеличаване на времето, прекарано в ходене/стоене.
И така, балансирането на калориите чрез бързото им изгаряне с краткотрайни упражнения не е достатъчно. Изследването е пилотно, което означава, че се използва малка група участници в експеримента, за да се провери дали има смисъл от по-големи експерименти, с които хипотезата да постигне по-голяма тежест. Но докато това стане, не пречи да се замислим дали не е добре да прекарваме поне част от работния си ден на бюра за правостоящи.
Източник: Duvivier BMFM, Schaper NC, Bremers MA, van Crombrugge G, Menheere PPCA, et al. (2013) Minimal Intensity Physical Activity (Standing and Walking) of Longer Duration Improves Insulin Action and Plasma Lipids More than Shorter Periods of Moderate to Vigorous Exercise (Cycling) in Sedentary Subjects When Energy Expenditure Is Comparable. PLoS ONE 8(2): e55542. doi:10.1371/journal.pone.0055542 , снимка на извадка - MiamiFitnessTV.
