Проектът PharmaSea се обръща за помощ към най-екстремните организми. Снимка: The University of Aberdeen
Издирването на нови живото-спасяващи антибиотици отвежда учените до най-дълбоките и най-студените места на Земята.
Ръководени от Университета в Абърдийн, учени от цяла Европа ще вземат проби от океански разломи в Арктика и Антарктика. Ще се събират проби от дъното на дълбочина до 8 км, за да се изолират нови видове бактерии, които може би ще са източник на нови антибиотици.
Антибиотиците са спасили милиони животи през годините. Но поради тенденцията да се употребяват и когато не е необходимо или да се вземат неправилно (без пълно спазване на режима) с времето са се появили много опасни и трудно-лечими щамове бактерии. Затова са необходими постоянни усилия за разработването на нови антибиотици.
А защо е необходимо да се търсят чак на дъното на океана? Голяма част от използваните в момента антибиотици са вещества, намерени в природата (като пеницилина). Други са изменени в лабораторни условия версии на извлечени от природата съставки. Много от механизмите за справяне с патогенните бактерии не са плод на въображението на учените, а резултат от внимателното изследване на природата и на начините, по които различните микроорганизми си противодействат.
Затова разглеждането на микроорганизмите, живеещи в екстремните услови на дъното на морето е хитър подход. От една страна, от там са вземани изключително малко проби. От друга – разломите са отдалечени един от друг и представляват острови на генетично разнообразие, където еволюцията е поемала различни пътища и е възможно да се открият антибиотични вещества, които действат по нови начини.
Проектът е обнадеждаващ. Според ръководителят му, проф. Марсел Джаспарс, „Ако не се направи нещо по проблема, след 10-20 години ще се върнем в ерата преди антибиотиците, въпреки, че в момента много инфекции се третират успешно Не е имало напълно нов антибиотик от 2003 г. Това отчасти е заради липса на интерес от страна на фармацевтичните компании – човек средно ползва антибиотик само няколко седмици, а пък самия антибиотик има живот само пет до десет години [заради резистентносттa бел.пр] – затова компаниите не виждат полза от инвестициите си”.
Според екипа, ако проектът е успешен, можем да очакваме нови антибиотични медикаменти в следващото десетилетие. (Източник: Университета в Абърдийн)
