Неинвазивен тест показва ефективността на терапията при рак на гърдата

Методът може да допълни увеличаващия се списък с неинвазивни алтернативи на биопсиите. Изображение: Свилен Милев

Методът може да допълни увеличаващия се списък с неинвазивни алтернативи на биопсиите. Изображение: Свилен Милев

В изследване, публикувано в сп. New England Journal of Medicine на 13 Март, се представя кръвен тест за ДНК, освободена от умиращи туморни клетки.  Този тест може да се използва за да се проследи ефективността на терапията при пациенти с рак на гърдата.  Технологията би представлявала алтернатива на инвазивните с които се взимат за анализ проби от туморната тъкан.

В изследването се наблюдава количеството свободна туморна ДНК, изолирана от кръвта на 30 жени с рак на гърдата в напреднал стадий.  Резултатите демонстрират, че количеството туморна ДНК в кръвта може да отразява прогресията на рака.

Резултатите трябва да бъдат потвърдени в много по-голямо проучване, преди методът да навлезе в рутинна клинична употреба, обяснява един от главните изследователи в проучването – Карлос Салдис от Института за изследване на рака в Кеймбридж, Великобритания (Cancer Research UK Cambridge Institute).

Но според него резултатите от това изследване, едно от най-големите по рода си, са причина за оптимизъм, че технологията може да се използва за бързо и лесно наблюдение на ефективността на лечението, особено когато повтарящи се биопсии биха били твърде скъп и инвазивен подход.

В зависимост от напредналостта на заболяването, туморната ДНК може да представлява от под 1% до над 50% от извън-клетъчния генетичен материал, намиращ се в кръвната плазма, обяснява Карлос.

Като подход методът е аналогичен на новият тип пренатални генетични изследвания, при които в кръвта на майката се издирва и околичествява свободна ДНК, идваща от зародиша.

В случая с изследването на рака, туморната ДНК в кръвта може да се разпознае чрез издирване на ДНК фрагменти с мутации, за които се знае, че се срещат при много видове ракови образувания.  Такива са мутациите в два гена – TP53 и PIK3CA, върху които се фокусират авторите на това изследване.

„В този подход се крие както силата, така и слабостта на метода“, обяснява Клаус Пантел от Медицински център Хамбург-Епендорф в Германия, който също се занимава с туморната ДНК в кръвта.  „Лабораторни тестове за конкретни мутации могат да бъдат много чувствителни, но не всеки тумор има точно тези маркерни мутации“, пояснява експерта.

И Хабър и Пантел смятат, че методът може да допълни увеличаващия се списък с неинвазивни алтернативи на биопсиите.  Например, много лаборатории разработват начини за проследяване на развитието на рака чрез издирване и анализ на клетки, които се отделят от тумора и навлизат в кръвния поток (например, CellSearch е такъв тест, който е одобрен от Управлението за храните и лекарствата в Щатите (FDA) за определяне на прогресията на някои видове рак).

Тези туморни клетки в кръвта са по-трудни за изолиране от ДНК, но и предоставят допълнителна информация за РНК и белтъците в раковите клетки, отбелязва Пантел.

Преведено с разрешението на  Macmillan Publishers Ltd: [NATURE NEWS] (Blood Test Tracks Cancer), Heidi Ledford (2013)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!