Рисунки изобразяващи Мис А - неназована пациентка на сър Уилиам Уитни Гъл, която той подлага на лечение от анорексия невроза. Гъл използва илюстрациите в статия публикувана през 1873г., в която се описва заболяването и му се дава име за първи път.
Един и същ молекулярен механизъм свързва анорексията с физическата хиперактивност, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Досега се смяташе, че хиперактивността на анорексиците е преднамерена и цели да се отслабне чрез изгаряне на калории.
Учени от Френския национален институт за здравеопазване и медицински изследвания и Френския център за научни изследвания обаче идентифицираха общ механизъм, който обяснява връзката между анорексията и хиперактивността.
Като използвали генно модифицирани мишки, чието поведение има сходства с това на анорексиците, учените открили молекулярна аномалия в зона в мозъка на гризачите, свързана с възнаграждението. Тази аномалия съответства на свръхекспресия на серотониновия рецептор 5-НТ4, който контролира също двигателната хиперактивност у мишките.
„Доколкото ни е известно, за пръв път е идентифициран общ молекулярен механизъм, който свързва анорексията и хиперактивността, заяви ръководителката на изследването Валери Компан. Получените резултати освен това потвърждават, че съществуват допирни точки между анорексията и пристрастяването. Общ молекулярен механизъм свързва анорексията с пристрастяването към кокаина.“
Учените констатирали също, че въпросният рецептор може да стане неактивен и това да доведе до свръхконсумация на храни, свързана с булимията.
Резултатите от изследването са публикувани в Translational Psychiatry. (Източник: БТА)
