Д-р Кристал смята, че разработеният от неговия екип подход ще има по-голям успех в лечението на никотиновата зависимост.
В Weill Cornell Medical College успяха да разработят ново средство, което може да позволи лечението на никотиновата зависимост в бъдеще.
Ваксината блокира значителна част от никотина преди да достигне мозъка и намалява удоволствието от тютюнопушенето. Начина й на действие е сходен с този, по който стандартните ваксини въздействат на организма, за да се противопоставят на болестта – чрез антитела, които атакуват нежелания агент.
„До колкото можем да видим, най-добрия начин за лечение на хронична никотинова зависимост от пушене е, тези подобни на Пакман антитела да патрулират постоянно, чистейки кръвта при необходимост преди никотина да има биологичен ефект” казва Д-р Роланд Г. Кристал, завеждащ генетична медицина в Weill Cornell Medical College.
В миналото вече са разработвани подобни ваксини, но Д-р Кристал смята че техния подход, разчитащ на генетично препрограмиран вирус, ще има по-голям успех.
„Предишните тествани никотинови ваксини са се провалили на клиничните изпитания, защото всички те доставят директно никотинови антитела, които траят само няколко седмици и изискват допълнителни, скъпи инжекции” казва Д-р Кристал.
Метода на учените от Weill Cornell Medical College е изпитан върху мишки и изисква еднократна инжекция, която според изследването, осигурява доживотна защита от никотинова зависимост.
За да постигнат този резултат те създали генетично-модифициран вирус, който целенасочено инфектира черния дроб, без да го уврежда. Вирусът е носител на генетичния материал, кодиращ анти-никотинови антитела и е способен да интегрира този генетичен материал на контролирано място в ДНК на клетките на черния дроб. В резултат тези клетки започват да произвеждат антителата, които попадат в кръвообращението и ефективно улавят никотина преди да е успял да достигне сърцето и мозъка.
Изпитанията показват, че мишки, които са инжектирани с ваксината имат нива на никотина 85% по-ниски от тези, които не са.
Ваксини като тази са сравнително нова идея – ваксините, които се използват широко в момента разчитат на стимулиране на естествените клетъчни механизми на имунната система, а не на генетични подходи . Затова и тази кандидат-ваксина ще трябва да премине през дългогодишни изпитания за безопасност, преди да стане ясно доколко е приложима в човешкия организъм. (Източник: Weill Cornell Medical College)
