Пациентът на Джералд Батист, по всички статистически правила, е трябвало да почине преди девет години. С рак на панкреаса и след неуспешно преминаване през хирургична намеса, радио- и химиотерапия, тя се записва в клинично проучване на обещаващ нов клас експериментални лекарства.
За съжаление, резултатите от клиничното проучване са разочароващи и фармацевтичните компании изоставят този клас лекарства (фамезил-трансферазни инхибитори)
Но за точно този пациент лекарството в никакъв случай не е разочароващо. Туморите й изчезват а сега, години по-късно, тя остава свободна от рака.
Националният институт за изследване на рака на САЩ в момента събира историите, тъканни проби и клинични данни от до 200 такива „изключителни случаи“. Целта е да се научи защо точно тези пациенти се възстановяват от лекарства, които не вършат работа на повечето други пациенти.
Това е сериозна промяна в подхода. Досега ако лекарството не докаже ефективност при задоволително голям брой пациенти в клинично проучване, то по-скоро отпадаше преди да стигне до пазара и не се изследваше допълнително.
Но с натрупването на все повече данни от секвенирането на генома на ракови образувания, учените разбират, че всеки тумор има комбинация от мутации – обикновено хиляди, която е уникална като снежинка.
Затова е важно от тези сложни комбинации да се извадят характеристиките, молекулярните отпечатъци, които показват как да се прицели конкретния тумор. А геномът на малкото хора, които са показали „изненадващ отговор“ при проучванията, е много добър източник на подобни данни.
Например, при предишно изследване на такъв пациент, Дейвид Солит, изследовател в Мемориал Слоун Катеринг и екипът му сравнили генома на излекувания рак с други и установили, че има специфични мутации, които правят клетките силно зависими точно от функциите, които лекарството прекъсва.
Според Джералд Батист, „Ако попитате който и да било онколог, ще ви разкаже един или два подобни необикновени случая. Време е да спрем да слушаме разкази и да се задълбочим.“
И наистина, след толкова години, в които не е намерена панацея за рака поради неговата разнообразност, във време, в което секвенирането на един геном става все по-достъпно, може би създаването на персонализиран подход е по-добрата посока. А изследванията на Националният институт за изследване на рака на САЩ поставят едно добро начало на по-широкообхватни усилия в тази насока.
Част от текста е с източник сп. Nature, публикувана с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE] (Cancer researchers revisit ‘failed’ clinical trials), Heidi Ledford (2013)