За и против най-мащабния проект след разкодирането на човешкия геном

Изображение получено с функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), показващо активиране на зони в мозъка. Снимка: NIH

Мийонг Чун, вице-президент на научните програми на Фондация Кавли в Окснард, Калифорния, предлага документа с препоръки да бъде изпратен на Отдела за политики, свързани с науката и технологията към Белия Дом (OSTP). Документът също така излиза в сп. Neuron (A. P. Alivisatos et al. Neuron 74, 970–974; 2012).

През декември 2011 г., Чун завежда групата [учените, създали документа в Бъкингамшир] в OSTP. Първоначалните планове са по-скромни – целта е новите технологии да се използват в прости организми – червеи, мухи и пиявици – след което да се премине към риби, мишки и плъхове. Но когато учените се връщат във Вашингтон през май 2012 г., от OSTP настояват за мислене в по-големи мащаби и подтикват към разширяване на проекта и включване на изследвания на човешкия мозък с крайна цел намиране на евентуални лечения за заболявания на мозъка.

Тук някои наблюдатели започват да предупреждават, че не е добра идея проекти на фундаменталната наука като този да се „продават” като начин, по който да се открие лек за Алцхаймер и Паркинсон. „Не трябва да се обещава твърде много”, казва Артър Каплан, експерт по медицинска етика в Медицински център Лангон към Нюйоркския университет. „Картографирането на генома (Human Genome Project) според мен беше смислено. Но сега много хора от Конгреса, а и някои от сферата на индустрията (спонсорите на проекта, бел. прев.) се чудят „къде са лакомствата?”.

При Human Genome Project, целта беше сравнително конкретна: секвенция от 3 милиарда базови двойки. Но Доналд Щайн, невробиолог е Университета Емъри в Атланта, Джорджия, отбелязва, че мозъчната анатомия и химия се изменят постоянно. Картографирането на структурата и измерването на електрическата активност в определен момент не означава, че отговорите ще се появят изведнъж.“ (Източник: сп. Nature)

И все пак в защита на проекта може да бъдат дадени два цитата, включени в първоначалната идея за проекта:

„Поведението на големи и сложни струпвания на елементарни частици, изглежда, не може да бъде разбрано чрез проста екстраполация на качествата на няколко частици. Вместо това, на всяко ново ниво на сложност се появяват нови качества” – Повече е различно, П.В. Андерсън

„Новите посоки в науката започват по-често с възникването на нови средства, отколкото с възникването на нови идеи. Ефекът на развитието, водено от идеите, е да се обясняват стари неща по нов начин. Ефектът на развитието, водено от (технологични) средства е да се откриват нови неща, които да бъдат обяснени.” – Въображаеми светове, Фриман Дайсън

И наистина, основният резултат от Human Genome Project е, че геномът стана „видим” и научните хипотези вече се поставят в нов контекст – цялостния поглед върху човешкото ДНК. По същия начин огромен проект за картографиране на мозъка може да не доведе директно и скоростно до разработване на лечения, но да бъде от голяма полза. Разбира се, изключителната сложност и променливост на мозъка прави задачата неимоверно сложна. Тепърва ще стават ясни параметрите на проекта.

Част от този текст е преведена от сп. Nature, с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE] (Behind the scenes of a brain-mapping moon shot), Meredith Wadman (2013).