Илюстрация на червейна дупка. Автор: Xolarix (CC BY-NC-ND 3.0)
Вплитането е квантово явление, при което две частици си взаимодействат мигновено т.е. без никакво забавяне, дори ако са на двата края на Вселената (ако приемем, че има такива). То е една от загадките на квантовата механика и е толкова странно, че самият Айнщайн го нарекъл „призрачно действие от разстояние“.
Когато две частици са квантово вплетени, техните свойства са свързани. Докато не взаимодействат с околната среда и двете частици са в неопределено състояние. Когато едната от тях обаче заеме определено квантово състояние, другата мигновено прави същото. Именно мигновеността на предаването на „сигнала“ между частиците е интересното в случая.
Многократно потвърден експериментално, този ефект привидно противоречи на едно от фундаменталните ограничения в природата – скоростта на светлината (300 000 км/сек). Тази граница за скоростта на движение на всичко във Вселената е установена от Айнщайн и редица експерименти показват недвусмислено, че тя съществува.
И въпреки всичко вплетените частици изглежда обменят информация значително по-бързо. Експеримент от тази година установи, че скоростта на взаимодействието превишава поне 10 000 пъти тази на светлината (виж статия тук).
За да обясни това противоречие, Джулиан Сонър от Масачузетския технологичен институт изследва феномена през погледа на Теория на струните. Неговото проучване показва, че при обвързването си елементарните частици създават червейна дупка помежду си.
Червейната дупка – наречена така по аналогия на начина, по който червей прокопава тунели в ябълка – е хипотетично образувание във времепространството, което директно свързва две точки в него. По съществото си тя е пряк път – представете си че нормално пространството е лист хартия. Вместо да изминете разстоянието от единия до другия край на листа можете просто да долепите двата му края и да пробиете дупка с молив – това именно е червейната дупка.
Откритието е важно, защото може да послужи за разрешаването на може би най-важния проблем във физиката – разделението между квантовата теория и теорията описваща гравитацията. Квантовата теория е изключително добра в обяснението на явленията в микро-света. Но за описанието на света в макро-мащаб, както и на гравитационното взаимодействие, се използва Теорията на относителността на Айнщайн.
Изследването на Сонър, е важно, защото може да хвърли мост между двете теории. Резултатите от него сочат, че гравитацията може всъщност да е просто резултат от вплитането. В този случай изкривяването на времепростраството в класическата гравитация би било просто ефект от въпросния феномен. (Източник: MIT)
