Екипът от учени, работещ с Алфа-магнитния спектрометър (AMS) на Международната космическа станция, съобщи първоначалните резултати от изследванията си, които вероятно предоставят първите сведения за взаимодействието на тъмната материя в космоса.
Тъмната материя е хипотетична невидима субстанция, за която се смята, че е над пет пъти повече от известната ни материя и е отговорна за около 27% от съдържанието на Вселената. Поради необичайните си свойства, учените съдят за наличието й по-гравитационното влияние, което оказва върху космическите структури.
Резултатите, предоставени от работата на AMS, показват наличието на излишък от позитрони (анти-частици на електроните, които имат еднаква маса с тях, но противоположен заряд) в космическите лъчи, детектирани от уреда на космическата станция.
Според учените тези данни отговарят на картината, която би се наблюдавала, ако частиците тъмна материя се анихилират – взаимодействие, свързано с отделянето на енергия и образуването на нови частици. Именно в процеса на анихилация, смятат изследователите, се образуват въпросните позитрони, регистрирани от AMS.
Обявените резултати се базират на около 25 милиарда детектирани от уреда „събития“, включително 400 000 позитрона с енергии между 0,5 и 350 GeV. Периода на наблюдение обхваща над година и половина и в него AMS е успял да постави рекорд по регистрирани анти-частици в космоса. Натрупаните данни не варират с времето и не показват предпочитание за посоката, от която идват позитроните, в подкрепа на тезата за техния „тъмен“ произход.
„С най-точното измерване на позитронния поток в космическите лъчи, тези резултати ясно показват мощта и способностите на детектора AMS“, казва Самюел Тинг, говорител на екипа работещ с уреда. „В идните месеци AMS ще може да ни покаже със сигурност дали тези позитрони са сигнал за наличието на тъмна материя или имат друг произход“, допълва той.
Космическите лъчи представляват високо-енергетични частици изпълващи космическото пространство. Преди две десетилетия беше открит излишък от анти-частици в тези лъчи, който учените не могат да обяснят и до днес. (Източник: CERN)