Генетичен пробив поставя началото на ерата на изкуствения живот „по поръчка“

Джеф Бука разглежда проба от модифицирания организъм. Снимка: NYU Langone Medical Center

Джеф Бука разглежда проба от модифицирания организъм. Снимка: NYU Langone Medical Center

Учени направиха генетичен пробив, с който се открива пътя за синтетични организми, които могат да произвеждат лекарства, храни, биогорива и множество други продукти.

Изследователите успешно комбинирали участъци от ДНК, така че да създадат цяла синтетична хромозома. Хромозомите са структурите, съдържащи генетичната информация в клетката. Те представляват своебразен план за нейното функциониране.

Чрез модифицирането на хромозомите съответният организъм може да придобие полезни за човека качества – да синтезира лекарства например.

И преди са правени подобни експерименти, но с по-прости форми на живот, като бактерии или вируси. В случая учените експериментирали с бирена мая – организъм разполагащ с клетки с ядро, като човешките. Новата разработка е много важна стъпка в посока създаването на синтетични растения и животни.

„За мен един от най-вълнуващите аспекти е фактът, че редактирахме [ДНК] последователността на естествената хромозома в такава значителна степен и след това я синтезирахме цялата от нулата“, казва ръководителят на изследването Джеф Бука. „Това е най-видоизменената хромозома, създавана някога“, казва още той.

Синтетичната хромозома била успешно внедрена в живи клетки на маята, като по този начин те придобили качества, с които не разполагали преди това. 

Проба от маята със синтетичната хромозома. Снимка: NYU Langone Medical Center

Проба от маята със синтетичната хромозома. Снимка: NYU Langone Medical Center

Маята се използва за вино и други видове алкохол от близо 4000 години насам. Днес обаче тя намира приложение в правенето на ваксини, лекарства и биогорива. Според Бука способността да се създава „дизайнерска“ мая ще е от голямо значение за био-индустрията.

Синтетичната хромозома, която разработили учените, e „орязан“ вариант на естествената хромозома III на маята.

Бука и колегите му направили 500 промени, премахвайки гени които сметнали за ненужни за растежа и възпроизвеждането на организма. Освен това те отстранили и т.нар. „ДНК боклук“ – част от генома, която не прави протеини – и „скачащи гени“, причиняващи мутации. Според учените получената по този начин хромозома не се различавала много от оригинала.

„Показахме, че клетките на маята, които носят изкуствените хромозоми, са изключително нормални. Държат се почти идентично с естествените клетки, само че сега разполагат с нови способности, които естествените не притежават„, казва Бука. (Източник: NYU Langone Medical Center, Ройтерс, Лайвсайънс)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!