Изображение: Oregon Museum of Science and Industry (CC BY-NC-SA 3.0 US)
Американски учени създадоха ново невидимо наметало, което може да скрие предмети в широк спектър от честоти на вълната.
Всеки би искал да има наметало като това на Хари Потър, но най-добрите досегашни разработки крият предметите само при специфични дължини на светлинните вълни или микровълните. При другите честоти те дори правят съответния обект по-видим.
Решението на екипа на проф. Андреа Алу от университета на Тексас в Остин е свръхтънка електронна система.
„Нашето активно наметало е с изцяло нова концепция и дизайн, целящи преодоляване на ограниченията [на досегашните разработки] и ние демонстрираме, че то наистина го постига“, каза проф. Алу.
Макар и популярният образ на невидимото наметало да е вълшебният плащ на Хари Потър, техническите разработки са далеч по-банални. Първият действащ модел, който скри малък меден цилиндър, пречупвайки около него микровълни, беше демонстриран през 2006 г.
Той използва тънък слой метаматериали – изкуствени материали, чиято структура им дава свойства, каквито не се срещат в природата.
Екипът на проф. Алу анализирал работата на три вида „пасивни“ наметала, които не използват електричество. Оказало се, че ако се изследва не само спектърът, в който крият съответния обект, а целият спектър на вълната, наметалата всъщност отразяват повече вълни отколкото самото тяло.
„Така например може да направите наметало, което прави обекта невидим за червена светлина. Ако го осветите с бяла светлина (която съдържа всички цветове) той ще изглежда ярко син и всъщност ще изпъква повече“, обяснява Алу.
Изследователите заключили, че с пасивните дизайни е невъзможно да се постигне пълна невидимост.
Затова те решили да изследват „активна“ скриваща технология, която разчита на електричество за да накара обектите да изчезнат. Активните наметала могат да са по-тънки от пасивните.
Технологията предложена от проф. Алу използва усилватели, които „покриват“ повърхността на скривания обект с електричество. Този подход може да позволи невидимост в спектър на вълната със степени по-широк от този при пасивните наметала.
Според проф. Дейвид Смит от университета Дюк, работил над първото невидимо наметало през 2006 г., новият дизайн е интересен, но може да е приложим само за определен тип обекти. (Източник: БТА)
