Влакно от слънчевото платно. В технологията, разработена от екипа на д-р Пека Янхунен, няколко алуминиеви нишки се спояват на интервали от по 1 см. Снимка: Helsinki University
Чрез ултразвуково спояване, в Лабораторията за електронни изследвания на Хелзингския университет успяха да направят влакно за слънчево платно с дължина 1 километър.
Д-р Пека Янхунен разработва за първи път електрическото слънчево платно ESAIL през 2006г. Предназначението на технологията е да осигури задвижваща сила за космически полети, използвайки слънчевия вятър.
Досега идеята се радваше на голям интерес в космическите кръгове, но все още не беше ясно дали има бъдеще. Главният проблем беше изработката на основните компоненти на платното – алуминиевите микро-влакна.
Предназначението на влаката е да взаимодействат със слънчевия вятър – частици отделяни от Слънцето с голяма скорост. При това взаимодействие частиците трябва да „издуят“ платното и да придвижат космическия кораб по аналогия с ветроходната технология.
Цяло платно може да включва до 100 алуминиеви влакна с дължина 20 км и много малка дебелина – от порядъка на 25-50 микрона (1 микрон = 0,0001 см). Всяко влакно трябва да е направено от повече от една алуминиева нишка, тъй като микро-метеоритите – повсеместен феномен в космоса – лесно могат да ги разрушат. За да бъде здраво платното е необходимо да се използват повече нишки, които да бъдат споени на всеки сантиметър. По този начин микро-метеоритите могат да накъсат отделни нишки без да скъсат цялото влакно.
Създаването на такава прецизна структура е много трудно. Когато екипът на лабораторията започнал работа по проекта, експерти в областта на ултразвуковото спояване, обявили че използването на тази технология за свързване на алуминиевите нишки е невъзможно.
Но четири години по-късно екипът вече има еднокилометрова структура с 90,000 прецизно поставени точки на спояване. За целта е създадена цяла фабрика за влакна, използваща разработената от екипа прецизна машина, която в момента произвежда три метра от дългата структура на час. Видеото показва прототип на машина за автоматично производство на ESAIL влакно.
През март ще бъде изстрелян малък естонски сателит (ESTCube-1), който ще разгъне 15-метрово ESAIL влакно в космоса. Така за пръв път ще бъдат измерени силите на слънчевия вятър върху сегмент от платно – досега те са предвидени само на теория.
(Източник: Хелзингски университет , снимка на извадка: electric-sailing.fi)
