Методът позволява да бъде "разчетен" отговора на "да-не" въпрос по размера на зеницата. Изображение: Current Biology, Stoll et al.
Мнозинството от нас приемат способността за говорене за даденост. Има хора обаче, чиито нарушени функции правят комуникацията почти невъзможна.
В търсене на начини да улеснят тези индивиди, специалисти от Германия са разработили метод, който използва размера на зеницата на окото.
Системата е толкова опростена, че изисква само камера и компютър. Тя е базирана върху естествените реакции на зениците при хора, които правят мисловна аритметика и не изисква предварително заучаване.
„Забележително е, че проста физиологична система като зеницата има толкова богат репертоар от реакции, позволяващи тя да бъде използвана за сложна задача като комуникацията“, заяви Волфганг Айнхойзер от Марбургския университет.
В проучването на доброволци им бил задаван въпрос тип „да-не“, като например „На 20 години ли си?“. След това глас обявявал един от двата възможни отговора, докато същевременно на компютърен екран се показвала математическа задача. Няколко секунди по-късно и другият възможен отговор бил обявяван, а на екрана се появявала още една задача.
Мисловното натоварване, свързано с решаването на задачата, причинявало автоматично уголемяване на зеницата. Учените показали, че могат да измерят тази промяна и да я „преведат“ във верен отговор на въпроса.
Разработената по този начин система след това била изпробвана върху пациенти с мозъчни увреждания, причинени от инсулт. В много случаи правилния отговор на зададения въпроса бил „разчитан“ от зеницата.
Според Айнхойзер все още има какво да се желае от системата по отношение на скорост и точност, но това са технически пречки, които могат лесно да бъдат отстранени. В бъдеще методът може да се окаже приложим и при пациенти в кома. (Източник: БТА)
