Страница от загадъчния манускрипт на Войнич
Ръкописът на Войнич – може би най-загадъчният открит досега манускрипт – съдържа описание на флората и фауната на Новия свят и поне част от него е написана на диалект на език на ацтеките. До този извод са стигнали американският ботаник Артър О. Тъкър от университета на Делауеър и IT специалистът Рексфорд Талбърт.
Изводите на изследователите се основават на съпоставяне на рисунки на растения от ръкописа на Войнич с тези в няколко кодекса за Новия свят, създадени в средата на XVI – началото на XVII век.
Учените са успели, например, да съпоставят рисунка на растение с плоска коренова система от ръкописа на Войнич с изображение в кодекса на Крус-Бадиано (най-древният медицински труд от Новия свят, който датира от 1552 година). На рисунките в сходен стил е изобразено растение, напомнящо на Ipomoea murucoides. Кореновата система и цветовете на двете изображения визуално се припокриват.
Изследователите смятат, че на една от първите рисунки в ръкописа на Войнич е изобразен лист или плод на кактус, най-вероятно на вида Opuntia ficus-indica. Според учените надписът под изображението се транслитерира като „наштли“, вариант на думата „нохтли“ на ацтекския език нахуатл.
Сравнителен анализ на ръкописа с други оцелели кодекси и манускрипти от XVI в. показал, че калиграфията е сходна с тази на кодекса Осуна. Били идентифицирани и думи-заемки за растения и животни от класическия нахуатл, от испански, тайно и микстек. Изследователите смятат, че по-голямата част от текста е на изчезнал диалект.
Друга страница от манускрипта, която изглежда се отнася за астрономически явления
Общо учените са разпознали 37 от 303 представени в ръкописа на Войнич растения, шест животни и един минерал (болеит). По думите им отдалеченият произход на включените в книгата неща – от места като днешен Тексас, Калифорния, и Никарагуа – показва, че ръкописът съдържа описание на своебразна „ботаническа градина“ в Централно Мексико.
Смята се, че загадъчният ръкопис на Войнич е написан през XV в. от неизвестен автор и на неизвестен език. За цялото време, в което съвременният свят знае за съществуването му, той е обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война.
Всички те обаче се провалят в опита си да разкодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография и подхранва теорията, че книгата е просто една безсмислена последователност от случайни символи. Ръкописът е кръстен в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с него през 1912 г.
Сега древният текст се съхранява в Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет. По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници. Само около 240 от тях обаче са се съхранили до наши дни. (Източник: БТА)
