Изменената анатомия на метакарпалната кост осигурява по-силен захват на ръката. Снимка: University of Missouri
Кост от ръка на древен хоминид на 1,42 милиона години, открита при разкопки в Кения, е най-ранното свидетелство за структурна характеристика, свързана с използването на сечива от човека.
Находката свидетелства, че човешката сръчност се е развила с над половин милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега. Метакарпалната кост – която се свързва със средния пръст на ръката – е на 1,42 милиона години и наподобява тази на съвременен човек.
Находката е най-ранното свидетелство за времето, в което древните хора са развили достатъчно силен захват, за да започнат да използват сечива. Подобна анатомична характеристика липсва при човекоподобните маймуни.
Благодарение на специфичните структурни изменения, въпросната кост се вклинява по-добре в китката, което позволява тя да поема по-голям натиск при стискане на обект с пръстите и палеца.
Липсата на тази анатомична особеност вероятно е възпрепятствала маймуните и ранните хора в опитите им да боравят с инструменти и може би е спомагала за развитието на ранен артрит.
„С това откритие затваряме празнината в еволюционната история на човешката ръка“, казва проф. Керъл Уорд от Университета на Мисури. „Това може би не е първата поява на съвременната човешка ръка, но вярваме, че е близо до произхода, тъй като не виждаме тази анатомия в човешки фосили по-стари от 1,8 милиона години“, обяснява проф. Уорд.
„Специализираните ни сръчни ръце са били с нас през по-голямата част от еволюционната история на нашия род Homo. Те са – и са били за почти 1,5 млн. години – от фундаментално значение за нашето оцеляване“, казва още Уорд.
Метакарпалната кост е намерена в близост до местност, където са открити най-ранните Ашулиенски сечива – древни каменни сечива, измежду които каменни брадви на повече от 1,6 млн. години. (Източник: БТА)
