Ново изследване проведено в университета в Кент за първи път дава солидни доказателства, подкрепящи теорията, че неандерталците целенасочено са изработвали сечива.
За да достигнат до това заключение, учените решили да използват практичен подход, възползвайки се от услугите на съвременен каменоделец. В проведения от тях експеримент, каменоделецът изработвал копия на стотици каменни сечива от пра-историята на човека, наречени „люспи на Левалоа”.
Тези каменни инструменти се описват от археолозите като „обработени сърцевини” – общоприето е, че единствено в резултат на целенасочено подготовка на камъка е било възможно да бъде отчупена люспа на Левалоа.
Според учените подобни каменни сечива са се използвали от поне три вида праисторически хоминиди, включае неандерталците. Люспи на Левалоа са открити в Европа, Западна Азия и Африка като най-ранните се датират на 300 000 години.
Въпреки, че в научните общности от много време се счита, че тези инструменти от праисторията са били продукт на целенасочени усилия, винаги е имало съмнения относно валидността на подобни твърдения. Антрополозите от университета в Кент, дават силни доводи в подкрепа на теорията, възползвайки се от възможностите на експерименталната археология в комбинация с морфометрика (наука за формите) и статистически анализ.
Те установили, че люспите получени от „обработени сърцевини” са със значително по стандартни качества от случайно получените при оформянето на ядро. Също така смятат и че са установили кои специфични свойства на камъка са били търсени от праисторическите майстори. Това от своя страна дава възможност да се каже и повече за техните умения.
„Колкото повече научаваме за изработването на каменни сечива от неандерталците и техните съвременници, толкова повече установяваме колко елегантно е то” казва доктор Метин Ерен, влезнал в ролята на праисторическия каменоделец. „Прецизността, която става видна в изработката на инструменти, показва умствени способности повече сходни с нашите отколкото не”.
Източник: Университет в Кент