Мислейки си, че сме изправени пред големи проблеми, свързани с глобалното затопляне, археолозите предлагат да обърнем внимание за момент и на аборигените в Австралия, които е трябвало да се справят с последната ледникова епоха.
„Периодът, който учените наричат Последен ледников максимум или ПЛМ за по-кратко, е най-голямото климатично събитие, пред което са се изправили хората на този континент“, казва доц. Шон Улм от Университета Джеймс Кук. В нова научна публикация той и колегите му хвърлят светлина върху сериозните предизвикателства пред аборигените през въпросната епоха, която е достигнала своя пик преди около 20 000 години.
Годишните температури в Австралия през този период паднали с до 10 градуса спрямо сегашните, а нивото на валежите се понижило драстично. На места на континента и на о. Тасмания се появили ледници. Според Улм степента на измененията, предизвикани от климатичните промени, е била феноменална.
„Пресушени били езера, загинали гори, изчезнали животни и огромна част от австралийската земна маса просто била необитаема“, обяснява той. „Било време на драматични промени. Морското ниво спаднало с 120 метра през ПЛМ, което изкарало на повърхността континенталния шелф и свързало [по суша] континентална Австралия с Папуа Нова Гвинея и Тасмания“, обяснява Улм.
Учените приложили модерни гео-пространствени модели, за да анализират находки от цяла Австралия. Те окрили, че по време на климатични катаклизми, човешките популации се свиват в локализирани „убежища“ по крайречни зони, в които водата и храната са в по-голямо изобилие.
Според изследователите по време на пика на ледниковата епоха 80% от Австралия била временно изоставена от хората. Но освен миграции, климатичните промени предизвикали и сериозни изменения в начина на живот на хората.
„Изменили се ловните практики, вида на храната, която са консумирали хората и техниките, които прилагали те, за да се справят с новите условия“, обяснява Улм. „Може да се очаква също така, че е имало и сериозни изменения в социалните взаимоотношения и религиозните вярвания, но този тип промени се откриват много по-трудно по археологическите находки“, допълва още той. (Източник: James Cook University)