Антрополози оповестиха, че са разкодирали най-старата ДНК на представител на човешкото семейство. Тя е извлечена от бедрена кост на 400 000 години, намерена на обект в Испания.
Постижението изтегля хоризонта на познанията ни за човешкия геном с 300 000 години назад в миналото.
„Резултатите ни показват, че сега можем да изучаваме ДНК от човешки предшественици, които са на стотици хиляди години“, казва Сванте Паабо, директор на Института по еволюционна антропология „Макс Планк“.
Костта, използвана в анализа, е намерена на обекта „Сима де лос Хесос“ и се е съхранила благодарение на ниската температура на локацията. Предишната най-стара разкодирана ДНК на хоминин – термин, означаващ хората и техните предшественици – беше на момиче, живяло преди 80 000 години и принадлежало към т.нар. Денисовски хора.
На обекта „Сима де лос Хесос“ е открита най-голямата концентрация на човешки фосили за периода отпреди 700 000 допреди 100 000 години. Там са намерени 28 скелета и се е смятало, че принадлежат на група хоминини, предшествала съвременния човек и неандерталците.
Паабо и другите учени от екипа очаквали ДНК анализа на костите да покаже, че тези ранни хора са били по-близки до неандерталците, защото скелетната им структура наподобявала тяхната. Но резултатът бил съвсем различен.
Учените сравнили генома от бедрената кост с този на съвременния човек, маймуните, неандерталците и Денисовския човек. Оказало се, че в генетично отношение хората от „Сима де лос Хесос“ са по-близки до географски по-отдалечения Денисовски човек, отколкото до неандерталците.
Според учените това може да се дължи на няколко възможности. Една от тях е обитателите на района в днешна Испания да са произлезли от общ предшественик на неандерталците и Денисовкия човек. Друга възможност е те да са наследници на съвсем различна група хора с подобно на Денисовския човек ДНК. (Източник: БТА)