Нови снимки разкриха планини от лед на Плутон и огромен каньон на луната Харон

Планините от лед в екваториалния район на Плутон се издигат на височина 3,5 километра. Снимка: НАСА

Планините от лед в екваториалния район на Плутон се издигат на височина 3,5 километра. Снимка: НАСА

Първата снимка с високо качество на повърхността на Плутон разкрива смайващи планини от воден лед, които се извисяват на 3,5 километра!

Невероятните ледени кули се намират в екваториалния район на планетата-джудже, заснет от сондата New Horizons само час и половина преди максималното й доближаване до Плутон. Според учените планините са „само“ на 100 милиона години, което си е направо нищо в сравнение с времето, изминало от образуването на Слънчевата система – 4,56 милиарда години.

Екваториалният участъкът с планините от лед е означен в жълтия правоъгълник. Снимка: НАСА

Екваториалният участъкът с планините от лед е означен в жълтия правоъгълник. Снимка: НАСА

Основен довод в подкрепа на младата възраст на този участък от повърхността на Плутон е липсата на кратери от сблъсъци с астероиди. В течение на милиардите години повърхността на малката планета би следвало да е била подложена на масирана бомбардировка от космически отломки. Тъй като белези от подобни срещи с пришълци обаче няма, учените предполагат, че скорошни геологични процеси са ги „изгладили“.

Това е изненадващо, защото Плутон  не може да изменя геологията си в резултат от взаимодействие с по-голяма планета, около която обикаля. Пример за такова взаимодействие е луната на Юпитер Европа.

Европа е с гео-активна вътрешност, защото орбитата, по която обикаля около Юпитер, не е идеален кръг. Това кара луната буквално да се свива и разширява от гравитацията, в зависимост от това дали е по-близо или по-далеч от гигантската планета. Триенето от разширяването и свиването във вътрешността на Европа поражда топлина, която пък е двигател за нейната геология.

Нищо от това обаче не може да се случва на Плутон и учените не знаят какво е довело до образуването на ледените планини на планетата-джудже. Самите планини са истинско чудо, защото според учените свръх-ниската температура на повърхността кара леда да се държи като скала и здравината му позволява неговото натрупване на огромна височина.

Огромен каньон с дълбочина 7-9 километра прорязва повърхността на Харон (горе дясно). Снимка: НАСА

Огромен каньон с дълбочина 7-9 километра прорязва повърхността на Харон (горе дясно). Снимка: НАСА

Друга интересна снимка, която НАСА публикува вчера, разкрива в детайли повърхността на най-голямата луна на Плутон – Харон. Сондата New Horizons е заснела малката луна на 13 юли от разстояние 466 000 километра. Снимката разкрива огромен каньон с дълбочина между 7 и 9 километра в горния десен край на диска на Харон.

Малката луна на Плутон Хидра, открита през 2006 г., има неправилна форма. Повърхността й най-вероятно е покрита с воден лед. Снимка: НАСА

Малката луна на Плутон Хидра, открита през 2006 г., има неправилна форма. Повърхността й най-вероятно е покрита с воден лед. Снимка: НАСА

Друг интересен участък от скали и падини, който се вижда в централната долна част на кадъра, се простира на близо 1000 километра. Това разчупване в кората на Харон според учените вероятно се дължи на вътрешни геологични процеси. В северния полярен район на луната пък се вижда наслагване на тъмен материал с неизвестно естество.

Сондата New Horizons е успяла да заснеме и миниатюрната луна на Плутон с неправилна форма Хидра (вдясно).

Малкото космическо тяло с форма на картоф има размери 43 на 33 километра и вероятно е покрито с воден лед. Очакваме още интересни снимки от New Horizons!

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!

Тагове: