Изследване на фосили от два вида прародители на човека в Южна Африка показва, че еволюцията на костите на средното ухо е била определяща за развитието на слуха им.
Учените констатирали, че комбинирането на особености, присъщи на маймуните и хората, в костите на ухото у тези два вида, е довело до развитие на нещо, което е липсвало при предшествениците им – чувствителност към честотите в средния диапазон, важна за говора при съвременния човек.
„Костиците на средното ухо при Австралопитекус африканус и Парантропус робустус разкриват модерни човешки особености, които може да са свързани с еволюцията на езика“, заяви палеоантрополога Ролф Куам от Университета Бингхемптън в Ню Йорк.
Според учена сходствата между двата вида – Австралопитекус африканус, живял преди 3,3-2,1 милиона години и Парантропус робустус, съществувал преди 1,8 милиона години – навеждат на мисълта за „дълбокия и древен произход“ на тези особености.
„Това може да е като ходенето на два крака: определяща характеристика на хоминините“, казва Куам.
Куам и колегите му планират да сканират фосилите и да направят триизмерна виртуална възстановка на анатомията на средното ухо при въпросните два вида, за да установят как далечните ни предци са чували света около себе си. (Източник: БТА)