Коалите са всепризнат символ за мило същество. Или поне докато си мълчат. Едно от нещата, които със сигурност могат да развалят доброто впечатление от тях, са странните магарешки звуци, които издават.
При вдишване мъжките коали сякаш хъркат, а при издишване като че хълцат. Чуйте сами.
Като цяло звуците на коалата наподобяват магарешкия рев и точно там се крие част от проблема, тормозил учените досега. В животинския свят долната граница на звуковите честоти отговаря на големината на животното. Това е така, защото честотата е обратно-пропорционална на размера на ларинкса – органът произвеждаш звук при бозайниците. Също като при струните на китарата, тонът зависи от дължината, дебелината и тежестта на вибриращата тъкан.
Средната долна граница на честотата на гласа при хората обикновено е 120 Hz при мъжете и 210 Hz при жените. Въпреки че анатомично няма пречка малко животно да има голям ларинкс, е невъзможно малък ларинкс да произвежда много ниски честоти.
Затова и средната долна граница от 27 Hz при коалите е силно озадачаваща – тя повече подхожда на животно с размерите на слон. Ларинксът на мъжката коала би трябвало да произвежда средна долна граница от 389 Hz, или почти 20 пъти по-високи тонове.
Наскоро обаче екип от учени, воден от Бенджамин Чарлтън от Университета в Съсекс, откри причината за това несъответствие. Тя се оказа допълнителен орган, разположен извън ларинкса.
Структурата на органа напълно съвпада със засечените честоти и екипа експериментално е потвърдил, че този непознат досега орган може да възпроизвежда звуци без участието на ларинкса. Това е първият открит различен от ларинкса звукопроизвеждащ орган в земен бозайник, като единственият друг такъв случай е цъкането на зъбатите китове, използвано за ехолокация. (Източник: Cell Press, снимка: Jo Christian Oterhals [CC BY-NC-ND 2.0] )
