Изображение: Cayusa/flickr/Nauteka.bg (CC BY-NC 2.0)
Учени от Университета на Британска Колумбия откриха, че когато учим и запомняме в мозъка настъпват важни молекулярни изменения.
Проучването показва, че ученето стимулира мозъчните клетки по начин, който кара мастни киселини да се свързват с протеин, наречен делта-катенин. Според изследователите тази биохимична реакция е от основно значение за измененията в клетъчната свързаност, отнасящи се до процеса на усвояване на нова информация.
В експерименти с животни учените открили почти два пъти повече модифициран по въпросния начин делта-катенин, когато животните били поставяни в нова непозната за тях среда. Съединението делта-катенин и преди е било свързвано с процеса на учене, но според авторите на новото изследване сега за пръв път се описва ролята му в молекулярните механизми на образуването на спомени.
„Необходима е повече работа, но откритието ни дава много по-добро разбиране за инструментите, на които разчита мозъкът ни, за да учим и запомняме. То хвърля светлина върху това как тези процеси се нарушават при неврологични заболявания“, казва съавторът на изследването Шерназ Бамджи.
Според учените наблюдавания от тях механизъм може да обясни и някои форми на умствена изостаналост. Такова състояние се наблюдава при хора родени без опреден ген, свързан с протеина делта-катенин – т.нар. Кри-ду-чат синдром. Нарушения във функционирането на гена, отговарящ за делта-катенина, се наблюдават и при някои пациенти с шизофрения.
„Мозъчната дейност може да промени структурата и функцията на протеина“, казва Стефано Бригиди от екипа. „Когато предизвикахме мутация, блокираща биохимичната му модификация в здрави индивиди, отстранихме и структурните изменения в мозъчните клетки, които е известно, че играят важна роля за формирането на спомени“, обяснява Бригиди. (Източник: University of British Columbia)
