Гелади, похапващи си на 3000 метра надм. височина в Симиенските планини. Снимкa: Alastair Rae
Ритмичните звуци от мляскането на дивите маймуни гелади наподобяват човешка реч, установи ново изследване в Университета на Мичигън.
Мляскането с устни, често срещан жест при общуването на човекоподобните, представлява рязко отваряне и затваряне на устата по подобие на говор. Но геладите са уникални, защото едновременно с мляскането произвеждат звуци, които хората наричат „уоблене“.
„Уобленето на геладите има ритъм, който се приближава до ритъма на сричките, изговаряни от хората,“ обяснява Торе Бергман, доцент в департамента по психология, екология и еволюционна биология в Университета на Мичигън.
Изследователите проследяват геладите в Национален парк Симиен в Етиопия, където записват необикновените звуци, издавани от този вид. Бергман описва геладите като социални същества с голям вокален репертоар. Уобленето се използва основно от мъжки гелади и винаги в приятелски контекст.
Бергман анализирал записите на звуците на геладите, проследявайки продължителността и честотата им. Използвайки компютърни алгоритми измерил силните и тихите части, появяващи се по няколко пъти в секунда. При речта силните части обикновено съвпадат с началото на срички, а тихите части са промеждутъците между сричките. Анализът показва, че звуците, издавани от геладите силно наподобяват речта – нещо, което не може да се каже за други примати.
„Мляскането, в комбинация със звуци, може би може да се обясни като прекурсор към езика“, обяснява Бергман.
Ето и как звучи уобленето на геладите:
„Езикът не е просто добро средство за обменяне на информация,“ обяснява той. „Има социални функции и в този смисъл много вербални разговори изпълняват функции, подобни на мляскането с устни“.
„Когато геладите говорят, не е все едно слушаш английски думи“, обяснява Бергман. „Но ако си с гелади понякога имаш чувството, че около теб разговарят хора – нещо, което не бях забелязал в годините, през които работех с други маймуни“.
Някои други примати също издават сложни звуци, но според Бергман тези звуци нямат речеподобния ритъм на геладите.
Изследването е публикувано в сп. Current Biology. (Източник: Университет на Мичиган; Снимка на извадката: Kolumbusjogger)
