Когато слушаме музика в мозъка интензивно се произвежда "молекулата на удоволствието" допамин. Снимка: RelaxingMusic/flickr (CC BY-SA 2.0)
Защо маймуните не са надарени с музикалност, а хората, папагалите, малките птички, слоновете и китовете са?
Именно на този въпрос се опитва да отговори д-р Матц Ларсон от Университетска болница Йоребро в новата си научна публикация, озаглавена „Възприятия при животните“. В нея той твърди, че способността да имитираме неща като музика или реч, е следствие от това, че синхронизираното движение в група, позволява на индивидите в нея да чуват по-добре звуците от околната среда.
Ъъ… Какво? Връзката е малко далечна, но според д-р Ларсон еволюцията на музикалност при различни видове се влияе от необходимостта им да се справят със звуците, които се пораждат при придвижване и пречат на останалия звуков фон.
„Когато няколко души се движат заедно и са горе-долу еднакво високи, те обикновено започват да се движат в ритъм съвсем подсъзнателно“, казва Ларсон. „Когато стъпваме едновременно, се създава кратък интервал на тишина. По средата на всяка крачка можем да чуем заобикалящата ни среда по-добре. По-лесно е да се долови преследвач и може би също така да се проведе разговор“, обяснява той.
Поведение като това, имащо стойност за оцеляването, обикновено произвежда в мозъка допамин – „молекула на удоволствието“. Ако подобна синхронизираност е била „награждавана“ от мозъка в опасна среда, може би е било така и за относително спокойни ситуации и е довело до съвместното пляскане, удряне с крак и викане около лагерния огън. От тук – смята д-р Ларсон – е само малка крачка до танците и ритъма. Когато слушаме музика в мозъка интензивно се произвежда допамин… (Източник: Expertsvar)
