Морски таралеж от вида Еchinus melo или "таралеж-диня", сниман на Капо Кациа Алгеро, Сардиния. Автор - Марко Бустраги (лиценз)
Откритието, че морските таралежи използват никел, за да събират въглероден двуокис от морето, може да се окаже много полезно за човечеството.
Изследването, публикувано в списание Catalysis Sciences & Technology може значително да подобри технологиите за улавяне и съхранение на CO2, отговорен за голяма част от парниковия ефект.
Д-р Лидия Силър, физик и лектор по нанотехнологии в Нюкасълския университет, разказва как откритието е било пълна случайност. Екипът изследвал как организмите успяват да „погълнат” въглерода от CO2 и да го превърнат в част от своята обвивка. Един от тези организми – морския таралеж, превръща въглеродния двуокис във калциев карбонат. Учените установили, че върху външния скелет на морския таралеж има много никел и предположили, че никелът катализира реакцията.
Пробвали да покрият наночастици с никел и да ги прибавят в разтвор, съдържащ въглероден двуокис и установили, че двуокисът напълно изчезнал от разтвора.
„Реакцията се случва независимо от киселинността на разтвора, а поради магнетичните свойства на никела, той може да бъде „улавян” от разтвора за повторна употреба. Никелът е сравнително евтин, а крайния продукт – карбонатът – може да се използва и не е вреден за околната среда.”, обяснява Гаурав Бадури, главен автор на публикацията.
Калциевият карбонат се среща в големи количества по целия свят под формата на скали и е градивно вещество за черупките на различни водни животни, охлювите и яйцата. Използва се в строителството за направата на цимент и други материали.
Процесът, разработен от екипa в Нюкасъл, е свързан с прекарването на отпадъчния газ директно от върха на комина, през водна колона с много никелови наночастици. След реакцията твърдия калциев карбонат може да бъде събран от дъното на съоръжението.
Подобен подход не би бил възможен при колите, но все пак е ефективен и евтин метод за индустрията. Екипът е патентовал процеса и търси инвеститори за бъдещото му развитие. (Източник: Нюкасълски университет)
