Два пилотни проекта успешно „заключват“ въглеродния двуокис в базалт

Речният басейн на река Колумбия. Въглеродният двуокис се инжектира на изток от град Ванкувър, между Кеневик и Пендълтън. Снимка: Kmusser (CC BY-SA 3.0)

Речният басейн на река Колумбия. Въглеродният двуокис се инжектира на изток от град Ванкувър, между Кеневик и Пендълтън. Снимка: Kmusser (CC BY-SA 3.0)

До началото на август в пореста скална формация до град Уалула в северозападната част на САЩ ще бъдат инжектирани 1,000 тона чист въглероден двуокис. Целта е да се намери постоянен дом за CO2, генериран от човешката дейност и смятан за основен причинител на глобалното затопляне.

Учени от Националната лаборатория Пасифик Нортуест (НЛПН) към Министерството на енергетиката на САЩ започнаха инжектирането в Базалтовата формация на река Колумбия на 17 юли. Скалата съдържа пори, образували се преди 16 милиона години, когато през днешния Басейн на река Колумбия е текла лава.

Докато лавата се е охлаждала, балончета въглероден двуокис „мигрирали“ към нейната периферия и формирали слоеве от дупчици затворени в солидната скала. При инжектирането на въглеродните емисии обратно под земята „връщаме въглеродния двуокис там, откъдето е дошъл”, обяснява Пит МакГрейл, инженер в НЛПН, който ръководи експеримента.

Скалата до Уалула е втората базалтова формация в света, на която учените възлагат надежди да задържи и окончателно да минерализира огромни количества газ. Би следвало в рамките на десетилетия въглеродният двуокис да реагира с калция и магнезия в скалата, за да се образува варовик. Докато тече този процес, газът остава заключен в солидната скала, което предотвратява изтичането на CO2.

Базалтова лава. Порите се образуват от балончета CO2, мигриращи към периферията на лавата, докато тя се охлажда. Снимка: USGS

Базалтова лава. Порите се образуват от балончета CO2, мигриращи към периферията на лавата, докато тя се охлажда. Снимка: USGS

Проектът в другата базалтова формация, намираща се в Исландия, е на по-напреднал етап – там вече са направили първите инжектирания миналата година, а тази ще направят още. Ранните резултати изглеждат обещаващи.

„Минерализирането изглежда е по-бързо отколкото предполагахме”, обяснява Жуерг Матър, геохимик от университета Колумбия, който помага и в двата проекта. Според лабораторни тестове и компютърни симулации около 20% от въглеродния двуокис трябва да се минерализират в рамките на 10-15 години, обяснява МакГрейл.

Но изолирането на CO2 чрез минерализация е само част от пъзела: все още трябва да се измисли как газът да бъде улавян в промишлените обекти и транспортиран до съответната скала по икономически ефективен начин. Дори и индустрията за минерализиране на въглерод чрез този метод да потръгне, пренасянето й на глобално ниво би било скъпо колкото изграждането на петролната индустрия.

По принцип научните мнения са разделени – не е изяснено дали е по-желателно да се прекрати изгарянето на изкопаеми горива или да се предприемат масивни мерки за улавяне на въглероден двуокис. И все пак, ако улавянето е предпочитаният подход, базалтът, според много хора, би изиграл важна роля.

Дейвид Голдбърг, морски геолог от университета Колумбия смята, че най-доброто място за погребване на значителни количества въглероден двуокис е под морето, където газът ще бъде безопасно заключен от седиментните скали и морската вода. Единична скална формация на запад от бреговете на САЩ има очакван обем за съхранение около 685 кубични километра – това означава, че има потенциал да съхрани емисиите от въглероден двуокис, произведени от държавата в рамките на цял век, обяснява Голдбърг.

Публикувано с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE NEWS] (Pilot projects bury carbon dioxide in basalt), Jeff Tollefson (2013)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!