Сателитна снимка на глетчера Пайн Айлънд. Източник: NASA
Това не е първото изследване, което демонстрира, че водата, а не въздуха, вероятно допринася повече за топенето на ледения континент. Но миналата седмица последователен и дързък екип от учени, след дълги години сложна логистика, разкри в списание „Сайънс“ подробности за това какво се случва под една от най-скоростно забързващите се ледени реки – глетчера Пайн Айлънд в Антарктида.
Глетчерът се намира много далеч от базата МакМърдо, на която обикновено се провеждат американските изследвания. Най-близката до него изследователска станция – британската Ротера, е на разстояние от 1300 км. Пайн Айлънд обаче е от голям интерес за учените – от 1974 г. до сега скоростта му се е увеличила с над 70%, най-вече защото океанът изяжда долния му край, освобождавайки място за по-бързото свличане на ледената маса. А глетчерът е огромен – представлява около 10% от ледената покривка на Западна Антарктида.
Леденият шелф на целия континент по принцип има тенденцията да се движи към краищата на Антарктида поради собствената си тежест и натискащия отгоре нов сняг. Но в момента балансът между образуващия се и топящия се по краищата лед е нарушен и свличането става по-бързо.
Топенето става най-вече поради досега на леда с водата, а не с въздуха. Това е защото океаните поемат голяма част от атмосферната топлина, смекчавайки затоплянето на атмосферата. Водата може да поема и пренася повече топлина от въздуха – влизайки в контакт с ледената маса на Антарктида, тя се охлажда и за сметка на това допринася за топенето.
При глетчера Пайн Айлънд, ефектът от това нарушаване в баланса е много по-явен, а изследването показва защо. Със система от радари, сеизмични инструменти и океанографски сензори, екипът демонстрира, че теренът под глетчера представлява серия от канали, в които морската вода се движи свободно. Ако водата оставаше в каналите, тя би се охладила до момент, в който да не може да топи повече лед. Но каналите позволяват на нова, затоплена вода от океана, да измести старата и така топенето не спира. По този начин разтапянето на глетчера става основно в зоните на каналите и е неравномерно. Според ръководителя на екипа – Сридхар Анандакришнан – точно тази неравномерност е причината за по-ефективното разпукване и стопяване на леда на глетчера.
„Антарктида е сравнително стабилен континент, но това няма да продължи безкрай,“ обяснява Анандакришнан. „[Този глетчер] е предвестник на това, което ни очаква“.
Изследването е публикувано в сп. „Сайънс“. (Източник: PennState, снимка на извадката: NOAA)
