Как можеше да изглежда Земята днес

Според геолозите разкъсването на древния континент Гондвана е можело да придаде на Южна Америка и Африка доста по-различна форма. Изображение: Sascha Brune / Christian Heine

Според геолозите разкъсването на древния континент Гондвана е можело да придаде на Южна Америка и Африка доста по-различна форма. Изображение: Sascha Brune / Christian Heine

Учени откриха, че при по-различно стечение на обстоятелствата Земята е щяла да изглежда по доста причудлив – спрямо вида, с който сме свикнали – начин.

Според геолозите разчупването на супер-континента Гондвана преди 130 милиона години е могло да придаде на Африка и Южна Америка съвсем различна форма, така че южно от пустинята Сахара да има океан. 

Континентите на Земята преди 200 милиона години - супер-континентът Гондвана е в долната част на илюстрацията. Изображение: LennyWikidata (CC BY 3.0)

Континентите на Земята преди 200 милиона години - супер-континентът Гондвана е в долната част на илюстрацията. Изображение: LennyWikidata (CC BY 3.0)

В течение на милиони години Южна Америка, Африка, Антарктика, Австралия и Индия били обединени в обща земна маса – континентът Гондвана. Все още не е напълно ясно какво е довело до неговото фрагментиране и темата е горещо дебатирана в научните среди. Почти сигурно е обаче, че супер-континентът първо се е разкъсал по източноафриканското крайбрежие на западна и източна част, преди да настъпи разделението между Африка и Южна Америка.

Учените от Университета на Сидни и техни колеги от Германия смятат, че въпросното разкъсване, простиращо се от днешна Нигерия на север до Либия, е можело да продължи. По този начин Южна Америка е щяла да се сдобие с голяма част от днешна Африка, а под изтеглената част да се сформира Сахарски Атлантически океан. В крайна сметка обаче друг разлом „спечелил“ в тази борба за разделение на територията.  

Изследователите решили да проучат какви са причините за това стечение на обстоятелствата и защо отчупилата се от Африка част останала „заклещена“. Използвайки сложни математически модели учените открили, че отговорът се крие в ъгъла между предизвикващата разкъсването сила и ориентацията на разлома – колкото по-голям е ъгълът, толкова по-голяма сила е необходима за формирането на разлома.

Въпросният ъгъл при несполучилия разлом бил по-голям от ъгъла при разлома довел до сегашното разпределение на земните маси. (Източник: GFZ German Research Centre for Geosciences)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!

Тагове: