Мравешки сал, който е замразен, за да може да бъде изследвана структурата му. Снимка: Georgia Institute of Technology
В случаи на наводнение мравките строят салове и ги използват, за да спасят царицата и да сведат пораженията върху колонията като цяло до минимум, показа изследване.
За целта обаче насекомите не използват строителен материал, а разчитат на най-малките представители на мравуняка – „бебетата“, в ларвна и какавидена форма – и на мравките-работнички. Те служат за основа на сала, и макар да изглежда противно на логиката се оказва, че точно тези представители на групата са най-неподатливи на удавяне и същевременно имат най-голяма плавателност.
Това поведение е отражение на факта, че социалните животни често разчитат на съвместни стратегии, гарантиращи оцеляването на групата. Известно е, че мравките в равнини, които биват наводнявани регулярно, правят живи салове, но малко се знаеше за това кои членове на колонията участват в изграждането им и каква е тяхната структура.
За да придобият по-ясна представа учени от Университета на Лозана в Швейцария подложили мравки на изкуствено предизвикани „наводнения“ в лабораторни условия. По време на „наводненията“ изследователите записвали разположението на работничките, бебетата (в ларвна и какавидена форма) и царицата.
Снимка: Nathan Mlot, Georgia Institute of Technology
Оказало се, че мравките-работнички и бебетата са най-неподатливи на потапяне. Работничките защитавали най-важния представител на мравуняка – царицата – като я поставяли в центъра на сала. Същевременно по-голямата способност за възстановяване от наранявания на работничките и голямата плавателност на бебетата позволявали смъртността като цяло да бъде сведена до минимум.
Противно на очакванията на учените при работничките и бебетата се наблюдавал висок процент на оцеляване.
„Очаквахме индивидите потопени в основата на сала да дадат най-много жертви и за това бяхме изумени да открием, че мравките систематично поставят най-младите членове на колонията на тази позиция“, казва д-р Джесика Пърсел от екипа.
„По-нататъшните експерименти показаха, че бебетата са членовете на групата с най-висока плавателност и че участието им в сала не влияе негативно на способността им да оцелеят. По този начин тази конфигурация облагодетелства групата с минимум поражения“, обяснява още Пърсел. (Източник: PLOS)
