Снимка: Maria Marganingsih (CC BY-NC-ND 2.0)
Малко от възрастните мога да си спомнят събития от живота си отпреди да станат на 3 годинки. Психолози от Университета Емъри показаха, че най-ранните спомени започват да изчезват безвъзвратно, когато детето стане на 7.
Феноменът е известен като „детска амнезия“ – термин, използван за пръв път от Зигмунд Фройд.
„Изследването ни е първата емпирична демонстрация на настъпването на детската амнезия“, казва Патриша Бауер от екипа. „Ние документирахме спомените на децата и след това проследихме развитието им в бъдещето, за да открием кога започват да ги забравят“, допълва тя.
Учените от много време са наясно с факта, че повечето възрастни не помнят най-ранното си детство. Според Фройд причината е, че хората потискат въпросните спомени поради тяхната неприлична сексуална природа.
С изследванията в последните години обаче се натрупват все повече доказателства, че малките просто не разполагат с невронния инструментариум, необходими за задържане на по-сложен тип памет.
В експеримента на учените от Емъри били включени 83 деца, чиито спомени били проследени през годините. Децата на възраст между 5 и 7 години можели да си припомнят 63%-72% от събитията, които споделили, когато били на 3 годинки. При 8 и 9-годишните този процент бил значително по-нисък – 35%.
„Едно от изненадващите открития беше, че въпреки че 5 и 6-годишните помнеха по-голям процент от събитията, описанията за тях бяха по-непълни“, казва Бауер. „По-възрастните деца помнеха по-малко събития, но тези, които помнеха, бяха по-детайлни“.
Според изследователите причината може да е в това, че по-издръжливите спомени са по-пълнокръвни и развиващите се езикови умения позволяват на малките да ги „заздравяват“ в съзнанието си. Бауер смята, че малките деца забравят по-бързо защото в мозъка им още не са се развили процесите, които участват в изграждането на силен и сложен автобиографичен спомен.
„Трябва да се научим да използваме календара и да разпознаваме дните от седмицата, както и сезоните. Трябва да закодираме информация за физическото място на събитието. И трябва да развием усещане за себе си, разбиране за това, че перспективата ни е различна от тази на другите“, обяснява Бауер. (Източник: Emory Health Sciences)
