Ябълката в момента е един от може би най-широко разпространените плодове. Сладките ябълки които ядем са резултат от хиляди години подбор и „опитомяване” от страна на хората. Всъщност този плод се употребява от толкова много години и на толкова много места, че преди развитието на технологии за анализ на гените, не е било възможно със сигурност да се определи от кой географски регион произлиза.
Но от известно време насам генетичните изследвания все по-категорично потвърждават, че родината на ябълките е планината Тиен Шан, която се намира между Казахстан, Пакистан, Индия, Киргизстан и Узбекистан. „Бабата” на Malus domestica – съвременната десертна ябълка, се нарича Malus sieversii. Последните гори от дивата М. sieversii се намират в Тиен Шан в югоизточната част на Казахстан.
Бившата столица и най-голям град в Казахстан – Алмати, всъщност е кръстена на ябълките (Алматы = град на ябълките) и е заобиколена от хълмове с ябълкови горички. За съжаление, видът е определен като „уязвим” в Световната червена книга (в Казахстан през последните 30 години хабитатът на дивата ябълка се е свил със 70%).
И така, преди хиляди години ябълките започнали да се разпространяват от Тиен Шан по Пътя на коприната. С времето се изменяли, тъй като в различните региони се опрашвали с тамошни видове Malus, а хората малко по малко подбирали дръвчетата с по-големи и по-сладки плодове. Предполага се, че римляните са внесли в Европа първите вече подбрани сладки ябълки. Дотогава в Европа е имало само диви, кисели ябълки, които са се използвали за ябълково вино.
След пристигането си в Европа сладката ябълка се е изменила значително. Изследване от 2012 г. показва как азиатската ябълка се е смесвала с европейската киселица - M. sylvestris (която и до момента расте по планините в България и напълно заслужава името си). Голяма част от придобитите по-нови гени в десертната ябълка са точно от M. sylvestris – толкова голяма, че всъщност в момента М. domestica e по-близка генетично с европейската киселица, отколкото с азиатската си баба.
Не е ясно доколко новите гени са навлезли в популациите на „питомна” ябълка чрез подбор от хората. Възможно е голяма част от генетична информация да се е пренесла е резултат от естествена еволюция, при която M. domestica e придобила издръжливост на климатичните условия и растителни заболявания в Европа. Обменът на гени е станал и в другата посока – много диви видове ябълка с времето са се приближили до сладката ябълка.