Ново лекарство срещу листерия?

L. monocytogenes през сканиращ електронен микроскоп. Снимка от linktext

L. monocytogenes през сканиращ електронен микроскоп. Снимка от linktext

Биолози от Университета Корнел са открили, че съединение, наречено флуоро-фенил-стирен-сулфонамид (FPSS) успешно спира бактерията, предизвикваща листериоза, без да е опасно за бозайници.  FPSS пречи на бактерията Listeria monocytogenes да използва механизмите, които е развила за да оцелява в неблагоприятните условия, типични за нейния жизнен цикъл. 

Патогени като L. monocytogenes, които се пренасят с храната, са развили сложни механизми, за да издържат на студа при замразяването на храната, киселинността на стомаха и дори на анаеробните условия в тънките черва.  В лабораторията на Проф. Катрин Буър от Университета Корнел са идентифицирали клетъчен фактор, наречен Сигма B (σB), който дирижира експресията на над 160 гена в L.monocytogenes, помагащи й да оцелее в стресова среда*.  

След като са установили функцията на σB, учените са започнали да търсят средство, с което да попречат на белтъка.  Използвайки роботизирана система са тествали 57,000 естествени и синтетични съединения.  41 от тях инхибират (спират действието на) σB,  а FSPP се оказва и безвреден за клетки от бозайници.  Учените демонстрират, че съединението пречи на L. monocytogenes да влезе в епителните клетки на човешкото черво.

Флуоро-фенил-стирен-сулфонамид. Изочник: Palmer et al.

Флуоро-фенил-стирен-сулфонамид. Изочник: Palmer et al.

Преди FSPP  да се приеме за ново лекарство са нужни още много изследвания.  Първо трябва да се установи как FSPP контролира активността на σB.  Тъй като в други патогени механизмът на оцеляване е подобен, е важно да се провери дали FSPP има същия ефект при тях.  Такива бактерии са B.cereus (предизвикващ хранителни инфекции), Staphylococcus aureus (предизвикващ разнообразни заболявания от акне до пневмония) и дори Bacillus anthracis (предизвикващ антракс). 

*Всяка бактерия има набор от различни сигма фактори. Тези белтъци определят промените в поведението на бактерията.  Функцията им е да се закачат за РНК-полимеразата и да я „заведат” до определени гени в ДНК, които полимеразата да „активира”.  По този начин различните сигма фактори реагират на промените в средата и дирижират адаптацията и оцеляването на клетките.

Източник: Palmer ME, Chaturongakul S, Wiedmann M, and Boor KJ. 2011. The Listeria monocytogenes σB regulon and its virulence-associated functions are inhibited by a small molecule. mBio 2(6):e00241-11.

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!

Тагове: