Нобеловият медал за физиология или медицина, връчен през 1950 г. Снимка: Jonathunder
Американците Джеймс Е. Ротман, Ранди У. Шекман и германецът Томас К. Зюдхоф спечелиха Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на механизма, по който функционира транспортната система за вещества в клетката.
Всяка клетка е като фабрика, която произвежда и изнася молекули. По този начин например инсулинът се произвежда и освобождава в кръвта. Химични сигнали, наречени невротрансмитери, се изпращат от една клетка до друга. Всички тези молекули се транспортират в клетката в малки мехурчета, наречени везикули.
Тримата Нобелови лауреати са открили молекулярните принципи, които определят как „полезния товар“ се доставя на точното място и в точното време в клетката.
Ранди Шекман е открил група от гени, необходими за въпросния клетъчен трафик. Джеймс Ротман е разкрил белтъчния механизъм, който позволява на везикулите да се слеят със своята цел и така да се позволи трансфер на пренасяното вещество. Томас Зюдхоф пък открил как определени сигнали позволяват на везикулите да освобождават своя товар прецизно.
Всички тези елементи, идентифицирани от Ротман, Шекман и Зюдхоф, разкриват изключително точната контролна система за пренос и доставка на клетъчен товар. Нарушенията в нея допринасят за поява на невродегенеративни заболявания, диабет и болести на имунната система.
Лауреатите за Нобеловата награда за физиология или медицина се определят от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция. Отличията се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември – в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Емил Адолф фон Беринг (Германия) „за работата му върху серумната терапия и особено за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите успешно средство против болестта и смъртта“. (Източник: БТА)
