Илюстрация: Christine Daniloff
Наночастиците представляват активен интерес в областта на медицината, тъй като те могат много по-точно да бъдат насочвани към конкретни проблемни клетки.
Разработката на медикаменти под формата на наночастици е част от борбата на съвременната медицина с много различни болести – от диабет и артрит до рак.
Някои от нано-продуктите вече са влезли в употреба (например противораковите Доксил и Абраксан), но досега всички лекарства от този тип срещат трудности с асимилирането при орален прием. Това е и причината те да се прилагат с инжекция – метод, който винаги ограничава достъпността на едно лекарство.
Учени от Масачузетския технологичен институт са разработили нова система, чрез която нанолекарствата успешно могат да бъдат приемани под формата на хапчета. Проблемът с оралния прием е, че вътрешността на чревния тракт е изградена от клетки, слепени по такъв начин, че да изградят непроницаема бариера.
Един от начините наночастиците да преминат през тази бариера е временното ѝ разкъсване, но това предразполага към други потенциални проблеми, като например нахлуването на стомашни бактерии в кръвоносната система. Вместо това учените са намерили алтернативно решение, възползвайки се от едно от свойствата на клетъчната бариера.
В най-ранна възраст бебетата още нямат много добре изградена имунна система, затова асимилират антитела чрез майчиното мляко. Клетките на чревния тракт имат специален рецептор, който разпознава антителата и ги пропуска през бариерата.
Покривайки наночастиците с антитела, учените открили, че могат напълно безопасно да пренесат лекарството в кръвоносната система, където то може директно да се насочи към увредените клетки. Същия принцип може да бъде пригоден и за преодоляването на други бариери в човешкото тяло. (Източник: MIT)
