Портрет на Питър Хигс. Автор: Ken Currie
84-годишният британски физик-теоретик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглер бяха обявени за тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика за разработването на теория, обясняваща как частиците се сдобиват с маса. Въпросният механизъм наскоро беше потвърден чрез откриването на предсказаната частица на Хигс в Големия адронен колайдер.
През 1964г. Енглер и Хигс независимо един от друг достигат до идеята за частицата. Разработената от тях теория е от основно значение за т.нар. Стандартен модел, който обяснява структурата на материята на микроскопично ниво. Според модела всичко – от хората и растенията до планетите и звездите – е изградено от малък брой градивни блокчета – частици. Те си взаимодействат със сили, които от своя страна се предават чрез силови частици.
Целият Стандартен модел също така разчита на много специалната частица на Хигс. Тя води своето начало от невидимо поле, което изпълва пространството, дори когато то изглежда напълно празно. Контактът на частиците именно с това поле им придава маса. Теорията на Енглер и Хигс обяснява процеса, по който това се случва.
На 4 юли 2012 г. от ЦЕРН потвърдиха верността на тяхната идея, откривайки частица на Хигс. И макар това да е голямо постижение, се оказва, че Стандартният модел не описва напълно акуратно света, който ни заобикаля. Това е така, защото в модела е заложено, че определени частици – неутрино – са лишени от маса, което наскоро беше опровергано.
Друга причина е, че моделът описва само видима материя, което е едва 1/5 от цялата материя в космоса. Учените все още се опитват да разберат какво представлява мистериозната тъмна материя и още по-необяснимата тъмна енергия.
За теоретичното си откритие Енглер и Хигс ще си поделят наградата от 8 милиона шведски крони (1,2 милиона щатски долара или 950 000 евро). (Източник: БТА, Nobelprize.org)
Защо радиовълните проникват през стени, а светлината не може? Магнитните фотони също са доста проницаеми, толкова колкото и радиовълните? Просто радиовълните и магнитното поле са едно и също – тоест фотони с честота хиляди пъти по-голяма от тази на светлината. Виолетовата и ултравиолетова светлина проникват само до атомно ниво.
Гравитацията е дъжд от космически частици с честота 10 на 24та степен. И силното привличане между протоните се дължи на този дъжд. Когато този дъжд се сблъска с атомите които имат честота към 10 на 18та степен, се получават частици с честота 10 на 21ва степен – магнитни фотони електромагнитни фотони.
Не разбирам връзката с новината/статията.
Радиовълните са с по-ниска честота и са по-дълги от видимата светлина (ниска честота = голяма дължина и обратното) – затова и те се поглъщат по-трудно от преграда, освен ако не е силно проводима.
Космическото лъчение е дъжд от високо енергийни частици (основно протони, но и хелиеви ядра, малка част ядра на по-тежки елементи и електрони). Връзката с гравитацията ми се губи (засега е прието да се мисли за гравитацията като за огъване на времепространството от масата на частиците, чиято маса се получава, когато частиците минават през полето на Хигс).
Гама-лъчите (т.е. фотони с честота на вълната от 10 на 20ра нагоре) наистина могат да се получат след взаимодействие с космическия дъжд, но повечето от тях са резултат на радиоактивен разпад.
Всички фотони са електромагнитни….
и инерционната маса се създава от този дъжд..
А елекроните от къде идват, ако проводник излъчва електрони пък получава напрежение само от магнитно поле – динамо или трансформатор.