Съществуването на „екзотични адрони“ – тип материя, която не пасва на традиционния модел на физиката на частиците – беше потвърдено от учени от ЦЕРН.
Адроните са частици, които са направени от кварки и анти-кварки, „слепени“ заедно от същата сила, която свързва протоните в ядрото на атома.
Кварките пък са елементарни частици, които изграждат например протоните и неутроните, но никога не се откриват в самостоятелна форма. Анти-кварките са като техен огледален образ – те имат същата маса, но противоположен заряд.
Сега учени от ЦЕРН потвърдиха съществуването на нов тип адрон с безпрецедентна статистическа значимост.
„Потвърдихме, с недвусмислено по своята природа наблюдение, много екзотично състояние [на материята] – нещо, което прилича на частица, съставена от два кварка и два анти-кварка“, заяви Томаш Скварницки, физик от екипа.
Според общоприетия Стандартен модел на физиката на елементарните частици са възможни два типа адрони. Едните, наречени бариони (като протона например), са направени от три кварка. Другите – мезоните – са нестабилни и живеят много кратко. Те са преносители на ядрената сила по същия начин, както фотоните са частиците на светлината. Мезоните са направени от един кварк и от един анти-кварк.
След създаването на модела, обаче някои учени предполагат, че съществуват и други типове адрони, направени от различни комбинации кварки и анти-кварки.
През 2007 г. екип от изследователи, работещи с ускорител на частици в Япония, откри доказателства в подкрепа на съществуването на екзотичен адрон. Означен като Z(4430), той изглежда се състои от два кварка и два анти-кварка.
Сега екип от ЦЕРН изследва резултати, получени от 180 трилиона сблъсъка на частици в Големия адронен колайдер, и потвърди съществуването на екзотичния адрон.
„Чудесно е най-накрая да потвърдим реалността на нещо, за което дълго смятахме, че съществува“, казва Шелдън Стоун от ЦЕРН. (Източник: Лайв сайънс)
Съвременната физика е много объркана в понятия и дефиниции, стандартният модел както и теорията на относителността трябва да се заличат от страниците на науката