Илюстрация на уникалната тройна система - пулсарът (доля вляво), около който обикаля едното бяло джудже. Второто и по-далечно бяло джудже се вижда горе вдясно. Изображение: Bill Saxton, NRAO/AUI/NSF
Новооткрита тройна звездна система е толкова необичайна, че ще позволи да се изследва природата на гравитацията.
Трите обекта – две бели джуджета и свръх-плътен пулсар - буквално са „наблъскани“ в пространство по-малко от орбитата на Земята около Слънцето. Бяло джудже е сърцевината на загинала звезда, която не е била достатъчно масивна, за да се превърне в неутронна звезда или черна дупка. Когато водородното гориво на такава звезда свърши, тя започва да използва по-тежки атоми за своята термоядрена „пещ“ .
В резултат от това звездата изхвърля външните си слоеве и остава само нейното ядро – бяло джудже. Подобна съдба очаква и нашето Слънце. Белите джуджета са много плътни и 1 кубичен сантиметър от веществото им тежи 1 тон.
Пулсарът от своя страна е вид неутронна звезда – крайният етап от еволюцията на слънце с прекалено голяма маса, за да се превърне в бяло джудже. В края на живота на звездата гравитацията компресира толкова силно веществото, че самите атоми се „смачкват“. В резултат от това останката от звездата е съставена само от неутрони, а една лъжичка от този т.нар. неутрониум тежи около 6 милиона милиона тона.
Пулсарите са тип неутронни звезди, които са много намагнетизирани и излъчват радиация под формата на мощен лъч, който засичаме само когато е насочен по посока на Земята. Поради въртенето на звездата това условие е изпълнено само на определени интервали от време и затова излъчването на звездата изглежда като пулсирането на фар – от там идва и името пулсар.
Сега откритата с помощта на телескопа Грийн Банк система от две бели джуджета и неутронна звезда е разположена на 4200 светлинни години от нас. Свръх-плътният пулсар, който се завърта около оста си 366 пъти в секунда, е на близка орбита до едното бяло джудже. Тази двойка от своя страна е на орбита около по-далечното бяло джудже.
Според учените системата е най-добрата възможност досега да бъде открито нарушение на ключово понятие в Общата теория на относителността на Айнщайн – т.нар. силен принцип на относителността. Той гласи, че въздействието на гравитацията върху дадено тяло не зависи от неговата природа или структура.
Според това правило не би следвало да има разлика в начина, по който по-далечното бяло джудже въздейства с гравитацията си върху неутронната звезда и другото бяло джудже. Ако се окаже, че Айнщайн не е бил прав обаче, ще има известна разлика, която лесно ще може да бъде регистрирана по пулсациите на неутронната звезда. (Източник: University of British Columbia)
