Галерия: 10-те най-замърсени места на планетата

Институтът Блексмит публикува списъкът с 10-те най-замърсени и токсични места на планетата за 2013 г. 

Замърсителите и техните източници варират значително – от 6-валентен хром, изхвърлян от цехове за щавене на кожа, до тежки метали в производството на метал. Според доклада 10-те описани локации и други като тях излагат на сериозен здравословен риск повече от 200 милиона души в държави с нисък до среден доход на глава от населението.

„В тазгодишния доклад показваме някои от най-замърсените места, на които сме попадали“, казва Ричард Фулър, президент на института Блексмит. „Важно е да се отбележи, че проблемът е много по-голям от тези десет локации“, допълва той.

Ето и местата описани в доклада (не са подредени по степен на замърсяване):

Бунището Агбоблоши в Гана

Бунището Агбоблоши в Акра, Гана. Снимка: Blacksmith Institute

Бунището Агбоблоши в Акра, Гана е второто най-голямо място за обработка на електронни отпадъци в Западна Африка. В категорията е-отпадък се включва голям набор техника – от хладилници до телевизори. Гана внася около 215 000 тона електроника втора ръка всяка година.

Основният проблем от здравно естество, свързан с бунището, е резултат от горенето на кабели с изолация, за да се набави медта от вътрешността им. Кабелите могат да съдържат множество различни тежки метали, а за обработката им често се гори стиропор. Освободените с горенето вредни вещества замърсяват въздуха, но голяма част от тях отравят и почвата.

Чернобил, Украйна

Стая в начално училище в Чернобил. Снимка: Blacksmith Institute

Аварията в Чернобил е международно призната за една от най-лошите ядрени кризи в човешката история. Катастрофата сполетяла атомната електроцентрала на 25 април 1986 г. освобождава вещества, чиято радиоактивност превишава 100 пъти тази от бомбите от Хирошима и Нагасаки. Инцидентът засяга територия от 150 000 квадратни километра и 400 милиона души.

За 7 месеца около реактора на централата е изграден бетонен саркофаг, който да абсорбира радиацията и да ограничи замърсяването от останалото ядрено гориво. Структурата обаче е по-скоро временно решение и се предвижда да издържи не повече от 20-30 години. Според оценките изложени на риск от по-нататъшно замърсяване от централата са от 5 до 10 милиона души.

Басейнът на река Цитарум, Индонезия

Токсични отпадъчни вещества в река Сихаур, която е директен приток на река Цитарум в Индонезия. Снимка: © Andri Tambunan / Greenpeace

Басейнът на река Цитарум в Индонезия заема територия от 13 000 квадратни километра и влиза в контакт с население от 9 милиона души. Реката осигурява 80% от повърхностната вода на столицата Джакарта, напоява ферми, които набавят 5% от ориза в страната, и е източник на вода за повече от 2000 завода.

Полеви тестове, проведени от института Блексмит, показват, че нивото на оловото във водата надвишава 1000 пъти допустимото за питейна вода. Според друго изследване концентрацията на алуминии, магнезий и желязо е съответно 97 ppb (ppb = части на милиард), 195 ppb и 194 ppb. Тези стойности са много над средните за света, които са 32 ppb, 34 ppb и 66 ppb. Концентрациите са също така много над препоръчителните нива за тежки метали в питейната вода. Така например магнезият трябва да е под 50 ppb, за да се избегнат вредни ефекти върху здравето.

Дзержинск, Русия

Дзержинск е един от центровете на химическата индустрия в Русия. Снимка: Blacksmith Institute

По времето на Съветския съюз Дзержинск е един от центровете на химическата индустрия в страната. В града се произвеждат и химически оръжия. И до ден днешен Дзержинск заема водеща позиция в индустриално отношение в Русия.

По оценки в периода 1930-1998 г. около 300 000 тона химически отпадъци са депонирани в града или зоната около него. Това довежда до замърсяването на подпочвените води с около 190 различни вещества. 

Водни проби взети в града през 2007 г. показват нива на диоксин и фенол хиляди пъти превишаващи допустимите норми. Това е причината книгата на рекордите на Гинес да обяви града за най-мръсния на планетата през тази година. Ефектът от замърсяването върху здравето на хората се проявява в заболявания, като рак на очите, белите дробове и бъбреците. Изследване през 2006 г. показва, че средната продължителност на живота на хората в града е 47 години за жените и 42 за мъжете. 

Хазарибаг, Бангладеш

Деца играещи на улицата в Хазарибаг, Бангладеш. Снимка: Blacksmith Institute

В Бангладеш има 270 регистрирани цехове за щавене на кожа и близо 90% от тях са концентрирани в град Хазарибаг на площ от 25 хектара. Повечето от тях разчитат на стар, неефективен и съответно мръсен производствен процес. Всеки ден цеховете изхвърлят 22 000 кубични литра токсични отпадъци – включително канцерогенния 6-валентен хром – в река Буриганга, която е основен източник на вода за столицата Дака. 

Домовете на работещите в цеховете често са построени до отровени канали и водни басейни. Въздухът в зоната е много замърсен заради горенето на кожа.

Кабуе, Замбия

Кабуе, Замбия. Снимка: Blacksmith Institute

Кабуе, вторият най-голям град в Замбия, се намира на 150 километра северно от столицата Лусака. През 2006 г. изследване показва, че съдържанието на олово в кръвта на деца в града превишава препоръчителните нива с 5-10 пъти. Това е резултат от миньорска дейност в района миналия век.

През 1902 г. са открити големи залежи от олово, което води до тяхното разработване и производство на метала чрез топене. Този процес е в голямата се част нерегулиран и води до замърсяването на въздуха с частици, които с времето падат с праха на земята.  

Препоръчителната стойности според CDC за олово в кръвта на децата е 5 ug/dL. Нива над 120 ug/dL могат да бъдат смъртоносни, а в някои квартали на Кабуе е установена концентрация от порядъка на 200 ug/dL.

Калимантан, Индонезия 

Млад мъж, който всекидневно работи с живак, за да добива злато. Снимка: Blacksmith Institute

Калимантан е индонезийската част на остров Борнео и се състои от пет провинции. В две от тях основен източник на приходи за 43 000 души е рудиментарен добив на злато. В процеса на извличането му се използва живак, който образува амалгама със златото и след това се обработва с огън, за да остане само ценния метал. Според Организацията за индустриално развитие на ООН около 1000 тона живак се освобождават в околната среда всяка година заради тази практика.

Живачните пари могат да бъдат пренесени на големи разстояния в атмосферата, но рискът е основно локален. Много хора обработват живачната амалгама вкъщи, при което освободените вредни газове се задържат за дълго в домовете им.

Матанза-Риачуело, Аржентина

15 000 различни индустриални предприятия изхвърлят активно вещества в река Матанза-Риачуело в Аржентина. Снимка: Blacksmith Institute

Басейнът на река Матанза-Риачуело е дълъг повече от 60 километра и пресича 14 общини в Буенос Айрес. Според оценки 15 000 различни индустриални предприятия изхвърлят активно вещества в реката, което е причина и за разнообразните замърсители, които се откриват в нея. Изследване, проведено през 2008 г., показва, че почвата на бреговете на Матанза-Риачуело съдържа нива на цинк, мед, олово, никел и хром над допустимите норми. Средната стойност за хрома била 1141 ppm (ppm = части на милион), а препоръчаната такава е 220 ppm.

Смята се, че 60% от близо 20 000 души по поречието на реката живеят в условия, които са неподходящи за човека като цяло. 

Делтата на река Нигер, Нигерия

Делтата на река Нигер е много замърсена с петрол и въглеводороди. Снимка: Blacksmith Institute

Делтата на река Нигер е гъсто населен район, който се простира на 70 000 квадратни километра и заема почти 8% от територията на страната. Зоната е изключително замърсена с петрол и въглеводороди, тъй като от 1950 г. насам в нея усилено се добива „черно злато“. В периода от 1976 г. до 2001 г. е имало близо 7000 инцидента свързани с разливи, а по-голямата част от изпуснатия петрол не е възстановена.  

Средно на година 240 000 барела петрол се изливат в Нигер заради аварии и причини от всякакво естество. Това замърсява не само водата и почвата, но и въздуха и насажденията, които се отглеждат в района. 

Норилск, Русия

Индустриалната дейност в Норилск освобождава близо 500 тона мед и никелови оксиди и 2 милиона тона серен диоксид годишно в атмосферата. Снимка: Blacksmith Institute

Норилск е индустриален град в Русия основан през 1935 г. Миньорска дейност и стопилен добив на метал започват ще през 30-те години и в това отношение комплексът е един от най-големите в света до началото на настоящия век. Близо 500 тона мед и никелови оксиди и 2 милиона тона серен диоксид се освобождават годишно в атмосферата в резултат от индустриалната дейност в Норилск. Средната продължителност на живота за хората работещи във фабриките в града е с 10 години по-малка от средната за Русия. 

Според оценки близо 130 000 души са изложени на вредното въздействие на серния диоксид, тежките метали и фенола във въздуха. Минали изследвания са показали завишени нива на металите мед и никел в почвата почти навсякъде в радиус от 60 километра около града. (Източник: Blacksmith Institute)