Самотният Джордж. Снимка: putneymark
Последният представител на един от 11-те подвида гигантски костенурки (Chelonoidis nigra abingdoni), живеещи на Галапагоските острови, беше намерен мъртъв на своя корал. Самотният Джордж доживя до над 100 години.
Десетилетия наред персоналът на Национаен Парк Галапагос опитваше да намери подходяща съпруга за костенурката. Но името Самотния Джордж не е случайно. Не е открита друга костенурка от същия подвид, а опитите да се създаде поколение с близки подвидове са били напразни.
След 15 години съжителство с женска костенурка от близкия вулкан Улф, появилите се най-после яйца се оказват безплодни.
А съжителството на Джордж с други костенурки от остров Еспаньола, които са още по-близки до неговия подвид, не е довело до нищо.
И така, със смъртта на Самотния Джордж подвидът на остров Пинта е вече напълно изчезнал.
През 19 век гигантските костенурки на Галапагоските острови са били многобройни, но моряците и рибарите започнали да ги улавят за месо и ги довели близко до изчезване. Счита се, че през този период са избити над 100 000 костенурки. Една от причините за това е, че костенурките могат да живеят до година без да ядат и пият. За това те се превърнали в ценен източник на прясно месо на корабите.
С населването на островите през 20 век на тях навлезли кози, кучета, котки, плъхове и други нови животни. Козите унищожават естествените хабитати на костенурките и изяждат храната им, а котките, кучетата и плъховете ядат яйцата им.
Галапагоските костенурки са мирни животни, които спят по 16 часа на ден и не са развили много стратегии, с които да опазват яйцата и малките си, защото в естествени условия единственият им враг е Галапагоският ястреб.
Костенурките се избиват и заради красивите им коруби, които и до днес привличат контрабанидисти.
Днес на островите живеят около 20 000 гигантски костенурки, за чието оцеляване ежедневно и посветено се грижи персоналът на Национален парк Галапагос.
Източник: Национален парк Галапагос
